Здравейте !
Моля за вашето мнение - ужасно съм объркана. От 3 години имам връзка - много силна и страстна любов. Той живееше отделно от съпругата си - тя си имаше друга връзка. Обясних му, че искам съвместно съжителство, деца...Не ми обеща , но не ми и отказа. Поведението му показваше, че по-скоро го иска. Но - ужасно много се страхува как ще реагира синът му - тогава на 9г. И аз понеже бях много влюбена, оставих се той да води връзката. А той я задвижи със скоростта на костенурка. Много дълго изобщо не ме допускаше дори на улицата, на която живее - да не ме видят съседите. След повече от 1 година връзка, аз стъпих в неговия апартамент. Искаше да ходя по тъмно, да крия колата си... - да не я виждат. Много пъти го молех да ме запознае със сина си, но той ми отговаряше, че на него са му говорени много лоши неща за мен и затова по-добре да си мисли, че не съществувам. Според мен това беше много глупаво - детето ме усещаше, знаеше че ме има. А аз не можех да му се покажа , да ме види, че не съм черен дявол. И така ни конфронтира изкуствено - когато беше с него не можеше да е с мен и обратно. Затваряше ми телефона , когато го търсех, а той беше с детето. В същото време ми се обясняваше в голяма любов. И аз се примирявах в повечето време. На моменти избухвах - не ми издържаха нервите - а той ме обвиняваше, че съм нестабилна. Започнаха развод - по взаимно съгласие, който проточиха 1 година. Мои приатели се разведоха за 1 месец, а аз в тази 1 година агонизирах - ще се разведе ли, нарочно ли се бави, какво цели... И колкото повече той бавеше, толкова по-често аз избухвах. Както и да е - все пак се разведе и на документ. Преди около година ме запозна с детето - според мен то знае всичко и разбира абсолютно всичко. Но пред него той ме представя като само приятелка. Гледам го как се грижи за това дете и ми става мъчно, че не пожелава и наше такова. А времето си минава, аз съм на 30. Искам да има някакво развитие връзката ни. Поне да живеем заедно. Казал ми е, че когато детето не е при него, мога спя там. Когато е при него - да си ходя вкъщи. И такъв начин на живот той нарича " живеем заедно". Снощи не издържах и пак избухнах. Имам добра професия, добри доходи, живея сама. Искам от него партнъорство и съвместност. Искам да имаме допирни точки, общи неща...А той пак ме обвини, че съм нестабилна. Моля ви, кажете ми - аз ли греша или най-добре да си спасявам живота и да престана да търпя това пренебрежение ?

Да, време е да престанеш. 30 е едно добро начало (ако знаеш как да се възползваш, мнозина се провалят грандиозно)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С тази скорост с която твоят любим предвижва нещата в съвместния ви живот може и да стигнете до брак, като навлезеш в критическата възраст, тогава ще е сигурен , че няма да го натовариш с нови отговорности и ще има нужда от домашна прислужница, разбира се безплатна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спасявай се! Заслужаваш повече!

Сега съжалявам, че пропилях 3 ценни години от живота си с надежда нещо да се случи. И все бях обвинявана, че съм лоша и искам прекалено много. Дано да имам сила раздялата да стане факт. Предавам се !

Не се предавай толкова бързо
На твое място след като съм чакала 3 години няма да ми се досвидат още примерно два месеца време
Постави този мъж на изпитание, явно не е от бързите, но и за теб ще е добре да се убедиш окончателно дали имаш или не шанс за общ живот с него.Седнете спокойно и говорете, кажи си исканията за вашия общ живот заедно, за това, че искаш дете, че искаш да живееш с него.Фиксирай точна дата за всичко което искаш.Примерно, че искаш да се пренесеш на 1 юни, че искаш дете и след примерно 6 месеца съжителство , за което време да разбереш дали си пасвате като двойка ще искаш да работите по въпроса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,моето скромно мнение е ,че този мъж умишлено те държи на разтояние.Не мога да разбера.Толкова дълга връзка имате,и при положение,че е разведен не го разбирам.А какво като е с детето?Просто се чудя.Ти да не си прокажена или заразно болна, че те крие от детето си.На мен ми се струва,че този човек малко те използва.Под ръка си му винаги а и той си има свободата под предлог че е с детето.Нещо не ми вдъхва доверие.Аз да съм на неговото място,че няма да си пребера жената която обичам ли....при положение че съм и сам.Като мъж ти казвам,много ми е странно държанието му спрямо теб.Съвет не мога да ти дам.Сама ще си прецениш.Но ,това ми е мнението

Не знам какво да те посъветвам. Аз обикновено се омитам от такива връзки, но ти не си длъжна да постъпваш като мене. Аз съм преголям егоист, за да не съм на първо място в едни отношения. А когато не ми е комфортно, няма причина да се измъчвам.
Послушай вътрешния си глас и постъпи така, както ще се почувстваш по-добре!

Не си загубила 3 години от живота си ... просто си научила един добър урок. Вярно, платен с много нерви и време урок, но пък никой не е виновен за нашите очаквания, надежди и представи за бъдещето.
Няма да коментирам поведението на партньора ти, защото вие най-добре си знаете как стоят нещата. Но връзката ви е от достатъчно дълго време, за да има някакво развитие. И щом ти искаш семейство и деца трябва да му го заявиш, така че да му стане ясно че не може да протака и да шикалкави.
За мен начина по който те крие и те кара да се промъкваш като крадец е меко казано унизителен.
Много мога да пиша по темата, но ... нещо ми направи силно впечатление – избухванията ти. Знаеш ли ... научих се да стоя далеч от хора, които ме карат да съм лоша или които предизвикват отрицателни емоции у мен. Помисли върху това.

Животът си е в твоите ръце!
Успех ... и нека стане най-доброто за теб!

Детето е било на 9, когато са се разделили с бившата му жена. Сега е на 12. Знаеш ли колко е трудно да обясниш на един тийнейджър какво е това "нова връзка"? Особено ако въпросния тийн е свикнал да вижда в баща си стабилността, която очевидно майка му не му дава. Напълно разбирам поведението на мъжа - аз съм постъпвал по същия начин. Особено ако детето живее постоянно с него.
Разбирам и теб - за теб това е неразбираемо - ти просто никога не си имала деца. А и жените режете с голямата брадва без да се замисляте много. Не правя обобщение - просто лични наблюдения.
Сега - като те гледам - хем не ти се иска да го зарязваш, хем не ти се иска да живееш така. Опитай се да обясниш как се чувстваш. Не го обвинявай - той си има бивша, която прави това - не му трябва още една. И ако не става - не става. Всеки човек си има приоритети - в случая вашите се разминават сериозно и ако не успеете да ги напаснете - всеки си взема шапката. Но от друга страна - човека е отговорен (малко прекалено дори), та си струва да положиш още едно усилие.