Жал ми е, защото я приемах за перфектната любов. Изглеждаше ,че си приличаме в много оношения, мислехме еднакво.... Докато не каза, че ще се развеждат. Не знам защо от този момент в мен се събуди страха, че това няма да се случи. И то стана по най-дългия начин. Адвокатът бил несериозен, все забравяше да се яви на делата, уж обещаваше следващото да е другата седмица, а минаваше месец-два, после той пак забравяше. Всичко това засилваше моето недоверие. Той беше категоричен, че иска да се разведе, а с постъпките си не показваше нищо подобно. И така - един развод, проточен повече от година съсипа азцяло доверието ми. И пак си мисля, че бихме могли да бъдем щастливи заедно - аз съм компромисен и търпелив човек. Но се иска малко действие от негова страна.