Здравейте,
казвам се Цвети и за съжаление трябва да се запиша в много страшна тема за мен.
Първо огромно уважение към всички вас. Сила и кураж на всички ни.
Баща ми е със страшната диагноза рак на белия дроб.
От 2 месеца започна да слабее, а от 1 седмица започна да го боли дясното рамо. Направиха му снимка и ...огромно петно около 1/3 от десня бял дроб. Вкараха го в болница(Окръжна- СВ. Анна) и вчера беше на скенер. Уви страховете ни се оказаха верни. Дядо( баща му ) почина от същото, че и неговия брят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да се поинтересуваш какво му взима желанието за живот - е първия съвет, който мога да ти дам.


Майка ми е още жива. Когато почина баща ми от мозъчен инсулт - а баща ми беше здрав като канара - тя се срина. Спешно си отидохме с детето в къщи да я видим. жената се стопила и станала на една трета. Изгубила и тя желание за живот.


А майка ми навремето я вдигнахме с много любов и грижа - аз съм й се молила на колене пред болничното легло да не ни зарязва и да не ни изоставя- да не си оставя децата сираци без време. Майка ми е жива след ракови две операции вече 20 години.


А баща ми се отчая от властта, от онова, коетовижда да се случва в страната - и ей тека за 1 година време няма и толкова се гътна - от отчаяние и депресия. А е силен човек - просто видя твърде много страдание около себе си. Видя промишлени злополуки, като директор на предприятието се грижеше за пострадалите, плащаха се обезщетения, той тичаше по болниците да им помага и да се грижи за тях. После още и още. И един ден се срина и той - защото се е предал, мисля си.


А мен и детето ми ни нямаше при него - казаха ми по-късно. То и от мъка се умира - има и такива случаи.



Разбери защо човека е легнал да умира - ако той има воля за живот - рака няма да го убие. гарантирам ти.

Едит: вера говорих по скайпа с майка ми - тя дава признаци на живот вече. Чух я и я видях - светят й очичките. Каза ми - видях ви през лятото - ще живея за вас - няма да се дам. Ако баща ти го няма вече - то поне мене да имате.



Няма по-мощно оръжие от волята за живот - от мене да го знаеш. А тая жена й се молехме преди 20 години на смъртното й легло да живее без значение какво после. Ето я след 20 години - светнало й е, че я обичаме и не иска да ни нарани и иска да бъде с нас и да се обичаме.








Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Редактирано от Roxan*na на 15.11.13 23:01.

Здравейте!
на сестра ми скоро и откриха рак на шийката на матката с усложнения в пикочния мехур и десен уретер. тя не на 52 години, разведена, със син на 21 години. Не знам дали тя ще пише, но аз ще ви чета и питам със сигурност.
предварително ви благодаря, защото шокът и безсилието в което сме изпаднали е невероятен. :(

Здравей, питай смело без да се притесняваш. Ако ти е трудно да намериш нещо можеш да питаш по всяко време. Успех в борбата!

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Аз бях с такава диагноза и влизам често в клуба. Стига да мога ще помогна с информация. Ориентираш ли се в темите - кликни на Справочника в началото.
Ако трябва ще пратим линк.Питай спокойно ,без притеснения. Трябва да се борите на всяка цена ! Даже в момента чета за едно лечение , не е коментирано тук...може то да се окаже ,,вашето". КУРАЖ !

Здравей!
"БЯХ" означава че всичко вече е минало, което е СУПЕР! Ще се борим, разбира се, макар че тя вече е"легнала да умира", а аз само я дърпам и бутам... Какво е това лечение? Сподели на лични или тук в алтернативите?

Казвам се Цвети, и миналата събота татко почина от рак. Главно черния му дроб беше засегант, но метастазите бяха навсякъде...
Двата месеца през които се борихме и обикаляхма по доктори този сайт ми беше утеха. Благодаря ви.
Сега имам страшно много лекарства, подпомогащи функцията на черния дроб, някой от които са много скъпи. Ако някой има нужда нека да ми пише на Ts_georgiewa@yahoo.com или тук.
Ако има някаква огранизация където мога да ги дам, моля също да ми кажете.
Никак неискам да ги върна в аптеката където ще ги изсхвърлят, най-вероятно.

Като съм VIP вече, пък да взема да се представя.
Казвам се Анелия и съм на 55.
Оперирана съм в 2000 г (РМЖ, тумор с "пипала"), отстранена лява МЖ. Последваха лъче- и поливалентна химиотерапия.
Оттогава минаха 13 (скоро ще станат 14) години и като че ли живея по- пълноценен живот.

Поздравление за дългата ремисия с пожелание да е за цял живот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, майка ми е с инвазивен дуктален карценом Г2, втори стадий, последва двойна мастектомия /преди почти две години беше операцията/. На едната гърда херът беше положителен, на другата не. Премина през стандартната химиотерапия, отказа Херцептин, защото има сърдечен проблем. Пие Аримидекс. Имаше туморни клетки само в един лимфен възел. Състоянието в момента - голямо червено петно точно около шева на операцията /около две педи/, неболезнено, несърбящо, горещо, наскоро се появиха пъпки, сякаш пълни с гной. Поставиха диагноза горещ вярът, последва антибиотично лечение, парещото петното не се повлия. От антибиотиците си докара медикаментозен гастрит, който я скапва, защото постоянно й се гади. Закуби сили и настроение, опитвам се по всякакъв начин да я окуража, за да не развее белия байряк. Подговарям за биопсия на кожата, тя отказва - СТРАХ! Не иска повече да се подлага на химия. Силен човек беше, но сякаш се умори от куража.
Съжалявам, че съм тук, съжалявам за всеки един, който чете това нещо, но наистина вярвам, че с надежда и вяра, ще бъдем поне една крачка пред лошите клетки.