доказано е, да - с биопсия. вчера ми правиха магнито-резонансен скрийнинг, за да се разбере дали няма следи от ракови клетки и на други места в гърдите. ако не намерят, ще се отърва само с изрязване на вече известния тумор, който е малък - около сантиметър, т.е. ще си остана с две гърди. те не че са кой знае какво, но са си мои и се чуствам някак си привързана към тях и би ми било мъчно да се разделя с тях ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чухме за някакктв нов медицински онко център за изследвания срещу заплащане.Но така и не разбрахме къде се намира.Май бил в болница Лозенец-Правителствена.Дали някой не знае нещо.
Не ми се иска приятелката ми да ходи в Онкологията,много е подтискащо там.

Искам пак да попитам за HER2. На майка й е с два плюса, т.е. положително е. В Медицинска академия са й казали, че те се интересуват само, когато плюсовете са от три нагоре. Моля, ако някой знае, да сподели.

Горе главата Миз, не си само ти. Аз на 40 и преди 6 месеца преживях това, което сега ти изживяваш.Би прозвучало шантаво от всеки друг, който говори "дежурни фрази", но аз съм го изпитала и ти казвам: ВАРВАЙ, ЧЕ ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ! Мното е важно да го искаш с цялата си душа и да преодолееш страха.Знам, че е трудно... На мен ми помогнаха много книгите на Луиз Хей. Ако се интерисуваш ще ти пиша кои точно. Относно операцията, довери се на хирург с опит и попитай в твоя случяй подходящо ли е органо съхраняваща операция /остовя се само кожата и зърното, а отвътре всичко се маха и след няколко месеца се слага имплантант/.

Имай предвид, че операцията не е всичко.
По-страшното и по-продължителното мъчение идва след нея - химио- и лъчетерапията. Но това е неизбежно зло! Ако имаш късмет, може да се разминеш и само с лъчетерапия, но ... това се решава след операцията.
Аз също имах 1 см образувание, без разсейки дори в лимфните възли, направиха ми само квадрантектомия, т.е. само 1/4 от гърдата изрязват около мястото... и въпреки това (явно поради вида на тумора) минах всички процедури...
Стискай зъби и вярвай, че всичко ще мине!
Страшно е, но... като дойде, не пита!
Мисли си, че изпитанията каляват волята ти и те правят по-силна!
Не се плаши, дори и когато започне да пада косата ти от химиотерапията - има перуки, а и тя ще израстне отново.
Аз почти година ходих с бръсната глава, а сега вече отново имам огромната си рошава коса...
Всъщност точно в такива моменти човек разбира, че цял живот се е тормозил и ядосвал за дреболии и започва да мисли по съвсем различен начин...
Късмет ти желая! Много оптимизъм! Много любов от близките и приятелите ти! Точно в този момент това ще ти бъде най-необходимо!

Стискам ти палци и от сърце ти желая да преживееш всичко, което ти предстои, колкото се може по-леко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благодаря ти за подкрепата!
операцията ми мина леко, изрязаха ми само тумора и вече почти не я усещам. лимфните възли се оказаха чисти. за съжаление докторката е намерила и втори тумор от същата страна, който също се е оказал злокачествен и сега настоява за ампутация на цялата гърда. имах силни надежди химиото да ми се размине, но с два тумора едва ли ... вдруги ден имам час при докторката да обсъдим резултатите от хистологията и следващата операция. за гърдата и косата не ми пука особено(човек в такива моменти наистина открива за колко безмислени неща се е ядосвал и колко маловажни са всички тези дреболии), това което истински ме притеснява е до колко ще се наложи да се промени начина на живот на децата ни докато цялата тази история приключи .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата усещат и разбират всичко много добре, особено когато наистина се касае за живота на майка им.
Това, че ще ти ампутират гърдата не е най-страшното. Щом това е цената да живееш, да се радваш и да се грижиш за децата си - трябва да се плати! Наистина ще мине време, докато свикнеш с мисълта за "промененото" си тяло, но пак семейството и приятелите са тези, които ще ти помогнат да започнеш пак да се харесваш. )))
Начина на живот на семейството ти не може да не се промени - за всеки, който е на химиотерапия трябва да се полагат наистина специални грижи... а това, от друга страна, ще накара децата ти да "пораснат" повече от връстниците си. Самият факт, че трябва да полагат грижи за теб, ще ги направи много по-отговорни... при мен беше точно така!
Както се казва - всяко зло - за добро!
Другото, което ще се промени е, че няма да можеш да ходиш на работа поне 6 месеца... дори и повече... Зависи какво работиш - опитай се да си "в час" - дано да имаш свестни и приятелски настроени колеги, които да ти помагат за това. По-лошо ще е, ако (както в моя случай) не си имала стабилна работа и в един момент се оказва, че няма как да си намериш такава. Но и от това положение има изход. Точно тук е мястото, може би, да кажа това, което почти всички, преминали през този ад, разбират и осъзнават:
БОЛЕСТТА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ!
Аз си намерих ново "призвание" - започнах да правя нещо, което никога не съм предполагала, че ще мога да правя - започнах да уча магистратура и едновременно с това да помагам на моя позната в учебен център.
Така че, .... не се предавай! Животът продължава! С една или с две гърди, ти пак ще си дъщерята на родителите си, майката на децата си и съпругата на мъжа си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотен отговор! Ако имахме модератор, трябваше да сложи този постинг на първо място във всички теми!

И ПРИ МЕН НЕ СЕ ВИДЯ НИЩО НА МАМОГРАФИЯТА, ВИДЯ СЕ НА ЕХОГРАФА - 18ММ, СЛЕД 1 МЕСЕЦ С НАТАНАЛ СТАНА ПОД 10ММ И МИ КАЗАХА,ЧЕ Е КИСТА. НЕ СА МИ ПРАВИЛИ БИОПСИЯ. ТРЯБВА ЛИ АЗ ДА ПОИСКАМ ДА МИ НАПРАВЯТ?

според мене непременно трябва да си направиш биопсия. само така има 100% гаранция! Аз минах през тези етапи, много е подвеждащо да приемаш мнение така само по визуализация на ехографа. Щом има образувание и съмнение- биопсия!