Децата усещат и разбират всичко много добре, особено когато наистина се касае за живота на майка им.
Това, че ще ти ампутират гърдата не е най-страшното. Щом това е цената да живееш, да се радваш и да се грижиш за децата си - трябва да се плати! Наистина ще мине време, докато свикнеш с мисълта за "промененото" си тяло, но пак семейството и приятелите са тези, които ще ти помогнат да започнеш пак да се харесваш. )))
Начина на живот на семейството ти не може да не се промени - за всеки, който е на химиотерапия трябва да се полагат наистина специални грижи... а това, от друга страна, ще накара децата ти да "пораснат" повече от връстниците си. Самият факт, че трябва да полагат грижи за теб, ще ги направи много по-отговорни... при мен беше точно така!
Както се казва - всяко зло - за добро!
Другото, което ще се промени е, че няма да можеш да ходиш на работа поне 6 месеца... дори и повече... Зависи какво работиш - опитай се да си "в час" - дано да имаш свестни и приятелски настроени колеги, които да ти помагат за това. По-лошо ще е, ако (както в моя случай) не си имала стабилна работа и в един момент се оказва, че няма как да си намериш такава. Но и от това положение има изход. Точно тук е мястото, може би, да кажа това, което почти всички, преминали през този ад, разбират и осъзнават:
БОЛЕСТТА НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ!
Аз си намерих ново "призвание" - започнах да правя нещо, което никога не съм предполагала, че ще мога да правя - започнах да уча магистратура и едновременно с това да помагам на моя позната в учебен център.
Така че, .... не се предавай! Животът продължава! С една или с две гърди, ти пак ще си дъщерята на родителите си, майката на децата си и съпругата на мъжа си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите