Ние - майките - се справяме някак си - къде по-трудно, къде по-лесно...
Страшното е, че и твърде млади жени и то високо интелигентни, но напълно неосведомени (както и ти си забелязала!), развиват рак и то в тежки форми...

Всеки си мисли, че точно на него не може да му се случи такова нещо... Само че, този забързан и изнервен живот, който водим, неизменно дава отражение върху организма.

Много ми се иска да въведат и у нас системата за ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ежегодни профилактични прегледи, каквато е в щатите - ако през годината не си намерил време да си направиш прегледа, а се окаже, че се е развило подобно заболяване - плащаш си сам за операциите, както и за глупостта и небрежността към собственото ти здраве!!! Вярвам, че така (донякъде насила!) ще се научим първо да се грижим сами за себе си, а после да чакаме да се грижи за нас държавата...
Лошото е, че здравеопазването ни не е подготвено за толкова масови профилактични прегледи. Много добре знам какви опашки за часове се извиват по време на кампанията за безплатни мамологични прегледи в Онкодиспансера през октомври и ноември всяка година.

.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Za povruwtaneto po vreme i sled him.terapiqta-ZOFRAN,vmesto DEGAN,koito vi slagat po vreme na vlivkite.mhogo e skup,no deistvieto e chudotvorno.ZOFRAN e bil bezplaten predi,no sega...nali znaem polozenieto na zalkoto ni zdraveopazvane!moze da se vzeme ot vsqka apteka.pri sledvawtoto vi posewtenie pri lekarq go popitaite.yspeh

Благодаря Ема, но точно Зофран биха на майка ми преди вливането, държа я 5 часа и после започна мъчението. Всеки понася различно химиотерапията и универсално лекарство няма. Сега ми казаха за някаква руска гъба в билковата аптека на Гочо Гочев, намирала са на ул. Л. Кошут. Аз съм доста скептична, но нищо не пречи да се опита.

Мария,
какво е това изследване HER2, кръв ли вземат, кога се прави - след операцията ли и къде се прави?
Кажи моля те и за протезата, от къде я взехте? На нас ни дадоха от болницата брошура на някаква фирма на площад Македония, и ни насочиха към Социални грижи за 110 лв помощ за протеза.
Ракът на майка ми е 2В стадий, метастази в 8 от 11 лимфни възли.
Първата химиотерапия е този петък. Притеснено й е доста. С какъв цвят е течността, която вливат на твоята майка? Доколкото разбрахме, от червения химикал опада косата, от синия и жълтия - пада, но не чак цялата.
Ти направи ли си профилактичен преглед? Ние /аз, сестра ми и братовчедките ми/ ще се организираме да направим през септември.
Пие ли Натанал?

Много въпроси станаха...
Ако имаш възможност дай мейл или ICQ да си поговорим. Моят е benche@mail.bg

ДжоДо,
аз съм тази Албена, която ти прати мейл. Много много много ти благодаря за писмото!!!
Положението при нас е доста по-спокойно в сравнение с момента, в който ни заляха с гореща вода, съобщавайки ни диагнозата. И то благодарение на по-голямата ни информираност и подкрепата, която получихме от много страни - всички роднини и приятели, с които споделихме.
Майка ми е на 55 години, доста силен по дух и борбен човек. Толкова много хора я обичаме...
Вече минаха 20 дни от операцията, възстановява се добре - единственото й оплакване е болката в ръката. Днес й махат конците.
Надяваме се химиотерапията, която започва в петък, да мине по-леко.
Поздрави!

Здрасти Бени, ICQ-то ми е 125019285. Сега съм online

За мен химиотерапията беше по-страшната част...
С всичките й "странични реакции"... депресията от ужаса, че започва да ти пада косата (а аз имах коса, която пада, и пада, и пада, и пада... сигурно един чувал коса събрах...това е наистина неописуем ужас - да не смееш да се докоснеш и да се погледнеш в огледалото, че не можеш да се покажеш навън от къщи!), повръщането, ужаса, че след 28 дни трябва отново да ти търсят вени, да ги пукат една по една и да не знаят къде да ти влеят един литър система.....

Мина...

Не съм го забравила и няма начин, но... МИНА!

Слава Богу, човек е устроен така, че забравя! Особено ако знае, че не може да си позволи да не оцелее, защото има за КОГО да живее!
Както ти писах в писмото си - след това премеждие живота изглежда по друг начин - няма време за губене, няма смисъл да мислиш, че ти остават 1 - 2 - 3 или 30 години... просто ти става ясно, че ТРЯБВА да направиш всичко, което дотогава не си си позволявал по някакви глупави причини да направиш, да се радваш и на най-малките "неща от живота", да си "позволиш" да не мислиш, че дните ти може и да са преброени...
Вярно! Малко е страшничко, но пък е пречистващо... поне за мен беше така!

Болката в ръката ще мине след поне 5-6 месеца - при мен беше така. След 1 година вече операцията ще бъде само един белег. Сега операциите се правят по друг начин - не както преди 10-15 години. Аз също имам далечна леля, която беше оперирана преди около 15 години и ръката й отичаше. След операцията ми се разрових из нета и разбрах, че методът, по който оперират сега (в моята диагноза е записано като "десекцио аксиле амодо Пейти") предпазва точно от това отичане, тъй като се отстраняват и лимфните възли (поне така мисля, че беше описанието).

Кураж! И на нея и на теб, както и на всички край нея!
Кажи й, че няма да й е лесно! По-добре е да знае предварително... надявам се, че така поне ще има някаква психическа нагласа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес случайно в един магазин за диетични храни попаднах на една брошура за колоидни препарати на АD MEDICINE. Имат сайт:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята майка беше оперирана в началото на годината. Беше открила бучката точно на Никулден и веднага беше насрочена операцията. Отсраниха лявата й гърда заедно с лимфните възли под нея.Оказа се в начален стадии и аз тръгнах с изследванията по различните специалисти, за да чуя и тяхното мнение по въпроса. Бяхме се настроили за следоперативно лечение, но всички бяха категорични, че такова не се налага, защото е в самото начало.
Наистина е много страшно и коварно това заболяване.Човек има ли съмнение,притеснява ли го нещо веднага трябва да потърси лекарска помощ.Това спасява живота, в това съм убедена, защото тя е вторият човек в семейството ми, който е тази страшна диагноза.За съжаление единият не можа да бъде спасен-рак на панкреасът, което го обрече. Гледах го как постетпенно гасне пред очите ми, стана от 80 кг мъж около 40 кг /ако имаше и толкова /скелет. Болките са ужасни, това е един от най-болезнените органи в човешкото тяло. Тогава бях на 23 години и изпитах най-голямата мъка през живота ми. Сега съм на 25 години и диагнозата рак на гърдата беше поставена на майка ми.
Много трудно се изживява и от болния и от близките му. Повтарях си,че човек трябва да е силен и да се бори, защото няма избор. Мисля че и това ме спаси да не откача. Често да Ви кажа страх ме е, много ме е страх.
Мъчно ми е като гледам, че майка ми се мъчи, изпитва неописуем страх да не се развие отново. Друга е и естетическата страна на нещата/ ако така може да се нарече/, което пречи на жената да се чувства жена.
Съжалявам ако са объркани мислите ми. Исках да кажа много неща има и още.
Дано някой ден се намери лек за тази болест. Бъдете здрави.

Миличка,
искам само да те окуража!
Не си единствената, която се чувства по този начин...
Съжалявам за близкия ти човек, който е починал... Смъртта винаги е трагедия, особено когато е бавна и мъчителна...
Радвай се обаче, че навреме е открит проблема на майка ти, защото това е най-големия шанс за пълно излекуване!
И аз в началото мислех, че с този страх ще живеем всички до края на дните си, но не трябва да му се поддаваме и да се оставим да ни владее! Нека гледаме с повече оптимизъм в бъдещето и това препятствие в живота ни да ни предизвиква да ценим моментите и малките радости, които животът ни предлага! Опитвам се и да го прилагам за себе си...
Имаме 1 възрастна съседка, да е жива и здрава жената - преди 40 години е оперирана от рак на гърдата.
Трябва да се справим и ние. Както казваш ти - нямаме избор, трябва да сме силни, ще се борим!
Усмихни се моля те!