Отварям тема с очевадни свидетелства, че независимо от степента на вяра в каквото и да било, заразата не щади никого.

Искам да вярвам, че темата няма да се спами, макар в стара тема да беше засегнат проблемът, че по големи празници откачените се активизират в лудостта си.

Ето един превод на презвитерата-богослов Ренета Трифонова за огромния брой заразени монахини в минския женски манастир "Св. Елисавета"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възкресенският Митрополит Дионисий е заразен с коронавирус.

Постът му е частично аналогичен с българския "секретар на Синода".

Ако заболяването беше леко грипче, едва ли щяха да го хоспитализират.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 24.04.20 14:34.

"""Отварям тема с очевадни свидетелства, че независимо от степента на вяра. . ."""

Хайде, стига бе - та нима невъзможното за човеците е невъзможно за Бога - именно според [степента на] Веруюто им.

Редактирано от tri-9084 на 24.04.20 23:27.

Ключовото изречение в цитирания от вас текст е: "У большинства протекает в легкой форме, пока." Това 'за сега' в края е отворено, но работата е там, че статистиката на вътрецърковната заболеваемост и смъртност от к-вирусът не надвишава онази за общата популация. И тя, като дял, е твърде ниска за да се натрапва като нещо страшно и парализиращо богослужебния живот. С единични, подбрани, анекдотични примери не може да се докаже тезата, че вярата не помага. Както, разбира се, и че помага. Статистиката на заболеваемостта и смъртността на свещенослужители от други болести и състояния също се дублира с тази на общата популация. Свещенослужителите и вярващите миряни са човеци с уязвими и смъртни тела като всички останали. Чест прави на онези от тях, които не козируват боязливо на медико-светския диктат и продължават да отслужват и да посещават публични литургии, спазвайки, разбира се, хигиенни мерки, които и без друго всеки християнин трябва да спазва.

Или както уместно коментира журналистът Кирил Вълчев неотдавна:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В крайна сметка всичко опира до Вярата. Ти самият си си сложил надпис-проповед, който излиза сед всеки твой постинг: "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не о п а з и града, напразно ще бди стражата."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На кой да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спомням си, когато ни разказахте за онзи молебен за дъжд - в онова русенско село, когато сте били млад свещеносужител и как сте се засрамили от вярата на хората. Ако искате, го разкажете.

В отговор на: """Отварям тема с очевадни свидетелства, че независимо от степента на вяра в каквото и да било, заразата не щади никого."""

Безверието - още повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А има и това - монасите от този манастир принудиително записват като болни от коронавирус, за да може местната болница да получи субсидия - която се давала само за covid-19.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И това е възможно. Аз по принцип след изострените отношения между Русия и Украйна не вярвам на каквато и да е информация идваща от там. Не го знам къде е този манастир и към коя Църква е - към Московската патриаршия или към Украинската автокефалия?
От разни уж руски представители също се разнася злонамерена инфорация за ситуацията в Украйна. Не че ми е безразлично какво става с православните братя в Русия и Украйна, но си мисля че тях Бог най-добре знае как да се грижи. Прекалено много политика се намеси в Църквите в тези близки за нас държави и аз не се наемам да вземат отношение кой крив и кой прав.
За мен сега е най-важно ние да се концентрираме върху ситуацията тук у нас и да се молим на Бог да предпази народа ни от тежки поражения от този нов и недобре познат все още вирус. Да се молим и за Цръквата ни да устоява срещу яростните набези на новите езичници да затврорят храмовете ни.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 02.05.20 13:16.

Свидетелството за дъжд след усилни молитви ме връща в далечните ми спомени.

Първият сериозен урок по вероучение, който моите енорияши от село Червена вода, Русенско ми дадоха, беше свързан с моят първи и последен в живота ми молебен за дъжд.

В това село е минала част от моето детство или 2 клас. Коренните жители на селото не са местни, русенски жители. В далечното минало са се преселили някъде от Балкана. Затова и характерът им е особен.

Получавайки назначение в селския храм, след като напуснах Къпиновския манастир, боях се, че може да не бъда възприет от местните богомолци.

Опасенията ми бяха напразни. Това са най-щастливите ми църковни години. Това бяха години на висша духовна школа, където енорияшите ме учиха на християнско благочестие.

Селото, по време на моето служение, се отличаваше със своите две крайности. Живо вярващи християни и войнстващи безбожници, сред които беше и една от моите братовчедки. Една от лелите ми идваше от любопитство или суеверие. Затова нея не я смятам за част от църковното ядро, за онези години една от най-живите селски енории не само в Доростоло-Червенска епархия, но без преувеличение бих казал и в България.

Хористките бяха около 30 жени. На Господски празник съм причастявал до 120 човека, а на Великден, на литургийния отпуст раздадох 150 яйца.

Не помня дали дали беше 1986 или 1987 г. Беше голяма суша. Богомолците помолиха да отслужим молебен за дъжд.

Знаейки настроението на войнстващите безбожници, боях се, че няма да завали никакъв дъжд от молитвите ни. Притеснявах се, че молебенът ще даде повод на безбожни подигравки. Затова реших да отложа молебена и да се опитам да подготвя богомолците с проповед, че може и да не завали дъжд. В хор ми викнаха, че такова нещо не било се случвало в селото. Те от малки деца знаят и помнят, че до 3 дни след молебена завалява дъжд. Започнаха те мен да успокояват да не се безпокоя по този въпрос.

Започнах молебена след литургия. Докато четях положените молитви, дочувах хълцане и стонове. Преживяването е неописуемо с думи. Това е било най-силното ми преживяване на силата на общата молитва. Имах чувство, че всеки миг ще отекне разтърващ гръм.

Мина ден, минаха два и никакъв облак на хоризонта. За себе си бях убеден, че никакъв дъжд няма да завали. На третия ден след молебена се събудих и видях, че бе валял дъжд.

Бог да упокои в Своите селения моите многообични енорияши, които ме укрепваха във вярата и помагаха в служението с много такт. Бог да им въздаде стократно за евангелската обич.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите