С кофи ли я пренасяш тая температура?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Tom_cat на 26.08.16 22:32.

"Е, аз твърдя че може, и това става с технологията на ректените,"

Вече говорихме, че може да си твърдиш каквото щеш, но не става с технологията на ректените. Както вече ти обясних, когато облъчваш ректената с лъчение чиято температура е равна (или по-ниска) от температурата на самата ректена, нейният КПД е НУЛА - защото тя колкото погълне, толкова ще излъчи, или ще излъчи повече ако е по-топла. За да работи, винаги трябва да я облъчваш с лъчение с по-висока еквивалентна температура, демек излъчено от по-топло тяло. Заблудил си се нещо.

А каквво електричество ще получиш от ректена, която не работи? Естествено, никакво. Пък и не забравяй, че електричеството не е нещо абстрактно, а се мъчи да тече по жици и да отделя топлина, която само влошава КПД-то на ректената и също го води към нулата при равновесие. Нема начин, както виждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти разглеждаш изправянето при ректената като при обикновен диод, но някои ректени са на друг принцип. При обикновения диод теорията борави с обобщени характеристики за целият кристал или поне за пе и ен частта му.
При някои ректени изправителната част се състои от 20-100 атома. При тях няма средностатистически величини. Теорията за описанието на такива прибори трябва да почива на съвсем други принципи.
Тук наистина симулацията би помогнала много. Но струва ми се, програми за симулиране на антени няма да са от полза? Чувал съм за програми за симулация на ензими, които всъщност са ансамбъл от малко на брой атоми, какъвто е случая.
Какво е заложено в тези програми не знам, но ще ми бъде интересно? Дали не е само пръчково-топчестия модел на молекулите, който ги разглежда като пространствена система от топчести маси свързани с пружинки плюс евентуално на някои други механични качества, като например лепнивост.

Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!

Аз изобщо не стигам до изправяне.

За да имаш изправяне, трябва да има първо някакво насочено движение на зарядите, ток. За да има такъв ток, трябва да възникне ЕДС. Това ЕДС се генерира от антената, на база входна енергия.

Когато изравниш температурата на ректената с температурата на лъчението, което тя трябва да обработва (температура в смисъл спектъра на абсолютно черното тяло), ректената изпада в равновесие - колкото погълнат антените като енергия, толкова енергия ще напусне ректената като топлинно излъчване. Демек това е праг, при който няма да имаме генериране на ЕДС, съответно няма какво да се изправя - ще имаш топлинно движеие на електроните, без преференциална посока.

Тук симулацията не би помогнала. За да имаш симулация, трябва ясно да знаеш какво се случва, на какви принципи работят частите на системата. Ако пропуснеш нещо, получаваш грешна симулация. Е, аз нахвърлях какво се случва :) Разбира се, това е много общо, за симулацията са важни и детайлите на генерацията на тока. Но аз исках да наблегна на най-общи закономерности - имаме праг на работата на ректената, който тя няма как да преодолее - поради равновесието. И поради това няма как да работи отвъд прага.

По-подробно можеш да погледнеш например

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При обикновения диод теорията борави с обобщени характеристики за целият кристал или поне за пе и ен частта му.
Това ми звучи много мъгляво. Какво всъщност се опитваш да кажеш?
При ректените и по-специално при тези за ИЧ и за видима светлина определено не могат да се ползват обикновени диоди с p-n преход, защото са твърде бавни, а и имат твърде голям пад на напрежение на прехода в права посока, т.е. напрежението на отпушване е високо, което ги прави неефективни за такова приложение. Най-бързите и с малко напрежение на отпушване диоди за които се сещам са Шотки диодите.
В един от материалите, цитирани от Гери обаче се говори за тунелни диоди, което мен лично ме озадачава, тъй като тунелните диоди не са точно изправителни диоди.

Този материал който тук цитираш изглежда по-интересен и подробен. Мерси.
В предишните впрочем аз не видях нищо за връзката с термодинамиката - по-точно температурата на ректена и тази на лъчистата енергия, която я захранва, на което ти наблягаш. Поне доколкото ги прочетох набързо. А гледам, че и тук пишат за тунелни диоди, което ми е странно. Тунелните диоди се ползват традиционно за генериране на RF поради наличието на участък с отрицателно съпротивление във волт-амперната си характеристика.
Този материал го оставям за по-подробно четене по-късно, че имам днес други по-прагматични задачи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предишните статии са само информационни, какво е ректена и с какво се яде, Уикипедията толкова дава. Термодинамичният анализ е по-странична и задна тема, макар от него да не може да се избяга, особено при такива гранични приложения за използване на околната температура, когато КПД-то вече е насилствено малко.. Колкото за диодите - при ректените не могат да минат обикновени диоди, проблемът там е че трябва да се изправя ток с на практика оптическа честота, терахерци, и за сега там няма голям избор.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Герри!
Обърни внимание. Става дума за микрообект! Каква температура? Температурата е средностатистическа величина.. Както и всички величини в термодинамиката.
Както знаеш, термодинамиката е изведена на база макроексперименти. Атомна или друга структура на веществото въобще не се отчита.
Статистическата физика отчита структурата, но /виж името и/ с микрообекти по отделно не се занимава.
Освен това напоследък има сериозни публикации за отклонения от термодинамиката на значително големи обекти, състоящи се от хиляди атоми.
Ти сега се опитваш да обясняваш термодинамиката със самата термодинамика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никак не е мъгляво. Виж някоя популярна книжка за полупроводници, ако искаш и за цели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво като е микрообект? Аз само ти обяснявам, че при термодинамично равновесие с околната среда на ректената, няма да има ток, който да се изправя. Те и молекулите са микрообекти, как се държат? Защо микрообектите при ректените трябва да нарушават статистическите закони, а молекулите в газовете (още по- микрообекти!) не ги нарушават? А диодите от всякакви разцветки не могат да изправят топлинният шум, демек хаотичното движение на зарядите. Но важното в случая на ректената е, че при термодинамично равновесие тя не работи, така че няма ток за работата на диодите, не стигаме до тях :) Но ако настояваш: в равновесно топлинно състояние на системата, средно за един диод, колкото енергия мине през него като ток, толкова енергия ще се върне обратно като хаотично движение на конструктивните му атоми. Средно означава, че при един диод може да е едното, а при дуг да е обратното, може и едновременно да се случва, осреднено по бройката им - нула.

Без теория няма как да правиш симулации - защото нямаш представа какво се случва. Симулацията са сметки по някакви вградени закономерности, решаване на някаква система от физични уравнения при зададени начални и гранични условия. Трябва да зададеш тези уравнения по един или друг начин, за да симулираш нещо. Иначе приликите ще бъдат само повърхностни, без полза за разбиране на нещата в дълбочина. В практиката нещата са обратни: хората съсздават някаква теория, и тогава симулират какво се случва, като в крайна сметка го сравняват с практиката, за да проверят теорията. И така до задовволителен успех :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!