Още една стрела украси изстрадалата стена. Пета за последните десетина секунди. Ikew се опита да се свие още повече.
- Хубаво бюро! - дружелюбно извика Амирлин, докато хвърляше поредното ножче по врага. - Как ти хрумна да го подсигуриш с каменни плочи?
- Благодаря. Ааа... какво да ти кажа, разни хора идват и си искат заплатите. - опита се да се свие още повече - С арбалети. Обикновенно троловете се справят с тях...
- О?
-... чудно защо ли се бавят сега...
- Мда. Защо ли... - Амирлин не беше посърнала, но само защото не й беше в стила - Какво ли им се е случило...?
Ikew я стрелна с поглед, не не посмя да пита по по-директен начин. Вместо това се задоволи с едно хъмкане.
- На никого не можеш да имаш вяра в наши дни... - опита се да завърже разговор. - За мен бяха като синове... Плащах им по десет долара всяка година...
- Брей. - Амирлин като че се замисли. - Тия гадове с лъковете се крият в проклетите сенки...
- Амии... лойта пари струва, ще знаеш. Не мога да си позволя да осветявам цялата сграда...
- Горкия... беден като църковна мишка... - Амирлин по принцип не харесваше иронията когато можеше да използва по-директни методи да каже нещо, но в момента май размишляваше дълбоко. Ножовете бяха на привършване, а противниците - не. Лошо.
- Аха! Аха!! Няма да повярваш колко малко печеля... тоест, когато извядя цената на поправката на печатарницата след проедната ти визита... Бренди?
- Може... Тоест КАКВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ?! Аз съм полицай на служба, миризливо джудже такова!!!... - тя спря като закована - Бренди ли?!
- Аха! Добре отлежало, виж как на етикета пише " Старъ Рицептиъ"... Дилбър ми го продаде наскоро, крия го ейто тука, уф, грешка, не е там... къде може да е... дали не е в ей-това скршно двойно ...ъъъ...дъно в стената ... Аха! Искаш ли? Пише, че е с билки...
Амирлин помириса течността много внимателно.
- Ама това е чист спирт!
- Така ли? Ама на етикета е нарисувано листо...
- Я дай това...
- Ама чакай, щях да... ЕЙ! Що пък го хвърли там?! Чу ли, счупи се!!! И можеше да нараниш някой от спотаяващите се стрелци!
- Имаш ли огънче?
- Ами, не пуша... но паля лампата.... ооо, не! - Ikew изостави кълбовидната си поза и изгледа Амирлин паникьосано. - Бъзикаш се!
- Значи има ли огънче?
- Ама това ми е печатарницата, хубавата ми печатарница, единственото ми богатство аз нищо друго си нямам на тоя свят...
- Хъм... каква интерестна лампа има над нас...
- Оооох...
Амирлин изгледа Ikew с типичният си весел буреностен поглед.
- Тази стена трябва ли ти?
- Ама...


Една нехомогенна топка от ръце и крака* превърна най-нещастната стена в Анкh-Морпорк в най-нещастната бивша стена в Анкх-Морпорк. Несигурната конструкция** на "Ikewската Печатарнитза" бавно прие двуизмерна форма на съществуване, подобно на къщичка от карти, която някой е погледнал много силно. Или поне щеше, ако шумна експлозия не беше изпреварила гравитацията. Парчета печатница заваляха върху Ikew и Амирлин.
Първа проговори полицайката.
- Разкарай тая ръка, ако искаш да си я ползваш и занапред!
- 'зняай.
Печатаря внимателно се претърколи на студените плочи. Скромната му печатница весело припламваше.
- Ебаси билките. - и се опита да припадне.
Някой го дръпна.

Една стрела не успя да изкара искри от калта, полепвала по улицита на града с поколения. Но пък достигна до камъка отдолу със сочен гаден звук. От онези, тето те паникьосват.
Точко от мястото, където допреди секунди беше скъпоценната ръка на Ikew.
А нощтта тепърва започваше в Града на Сенките...



- Ти Си!
- МИСЛИШ ЛИ?
- О, всички карахме по веднъж - увери го Йо.
- НО АЗ КАРАХ ДВА ПЪТИ ПОДРЕД МИНАЛИЯТ РУНД.
- Мда, извади късмет. На всеки може да се случи - изрази съчувтствието си Мист, бога на лошият късмет.
- Няма ли този тъп скелет да кара най-накрая?
Последният глас принадлежеше на кльощава, висока женска фигура, която можеше и да се нарече красива, ако очите й нямаха потенциала на добре наточени хладни оръжия. Звучеше доста изнервено, и имаше защо - Смърт беше толкова по-тънък от нея, а тя спазваше строга диета последните три хилядолетия. Не беше честно. За да бъде най-финната антропоморфна персонификация беше проспукала едно след друго всички интерестни партита.
- АМИ... АМИ АКО ТОЗИ... ЧОВЕК ВСЪЩНОСТ МИНЕ ЕТО ОТ ТУК...?
Боговете се умълчаха. Имаха си работа с майстор. Май пак щяха да загубят, въпреки че се обединиха тайно срещу високата фигура. Не огичаха да губях. Няколко се опитаха да приготвят по някое и друго гръмотевично облаче над Двореца.
- Нима?
Никой не я погледна. Не смееха. Пък и им беше антипатична. Винаги знаеше повече, винаги действаше преди другите... и освен това беше ниска.
- ДА?
- Мога да използвам тази полицайка... и това да отнема от теб контрола над любимата ти фигурка.
- НАИСТИНА.
Погледите им се срещнаха. Зелено като скъпоценен камък. Синьо като лед.
Минаха няколко безкрайно дълги секунди.
А после Дамта се усмихна.
- Разбира се... коя съм аз, че да знам какво ще се падне, когато хвърля зара? Току-виж моята помогнала на малкото ти печатарчем, ако се падне по-малко от две...
Смърт се хилеше безшумно в сянката на качулката си.



(tu bi cyntiniud...)
_____________________________________
* - В случая с Амирлин - лакти и колене.

** - практиката беше показала, че е по-евтино да строиш печатарницата отново и отново с евтни материали, отколкото да я поправяш също толкова често (отново в следствие усилията на Амирлин) с разни глезотийки като да речем камък.

Ш