На брега на Анх, срещу Гилдията на фокусниците имаше малък мемориал. Всъщност навремето е бил мемориал. В последно време носи белезите на съдбата, характерни за всичко, което се намира в близост до тази гилдия, включително на самите фокусници. Някога мемориалът бе представлявал платформа със статуя на конник върху нея. Днес там имаше части от платформа с останки от каменен кон. Само допреди час върху коня се полюшваха два крака на отдавна забравен владетел на Анх-Морпорк. Впрочем името му вероятно се помнеше от някоя книга в библиотеката на Невидимия Университет. Навярно и Библиотекарят знаеше нещо по въпроса. Ведъж май някой от Гилдията на фокусниците го беше питал и той беше отговорил с изчерпателното:
- Ууук!
Но сега вече нямаше обект, за който да го питат. Преди час едно огнено кълбо се беше разходило из околността. Ако не го бяха видели откъде излиза, хората вероятно щяха да помислят, че се е домъкнало чак от невидимия университет. Всъщност в него нямаше никаква магия, а само концентрирано статично електричество.
От руините се показа един малък силеут с черна роба и миниатюрна коса.
- ПИСУК?
Не че наоколо нямаше хора, но нямаше кой да забележи Смърт на мишките. Освен един престарял плъх. Толкова престарял, че Смърт на Мишките се учуди как не го беше забелязал досега.
Злополучната статуя на владетея се беше стоварила върху помощника на Смърт.
- ПИСУК?
Старият плъх се опита да избяга. Но не му беше писано.
- А, ЕТО КЪДЕ СИ - каза някой.
Смърт на мишките се обърна.
- ПИСУК? ПИСУК ПИСУК?
- НЯМА НУЖДА - отвърна му Смърт - АЗ ЩЕ СЕ ЗАЕМА С ОСТАНАЛИТЕ.
- ПИСУК?
- НЕ ТИ ТРЯБВА. ЩЕ СЕ ГОНИТЕ ПО ЦЯЛ ДЕН И НЯМА ДА ВИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА РАБОТИТЕ.
- ПИСУК?
- НЕ - отсече Смърт - НЯМА ДА ИМА СМЪРТ НА КОТКИТЕ!
- ПИСУК... - измънка Смърт на мишките.
В това време някой мина покрай тях.
- Купете си пресни наденички. Горчицата е безплатна.
- ИСКАШ ЛИ ХОТ-ДОГ? - попита Слърт.
- ПИСУК - отрече Смърт на мишките и добави - ПИСУК?
- ОЩЕ ПО-МАЛКО ПЪК ЩЕ ИМА СМЪРТ НА КУЧЕТАТА.
И Смърт се обърна към Диблър.
- ЕДНА НАДЕНИЧКА В ХЛЕБЧЕ, МОЛЯ.
- Теб съм те виждал някъде.
- СТРАННО, МНОГО ХОРА ГО КАЗВАТ, НО НЯКОИ НЕ КАЗВАТ ИСТИНАТА. НЕ МОГА ДА ГИ РАЗБЕРА. РАНО ИЛИ КЪСНО НАИСТИНА СЕ СРЕЩАМЕ.
- Да не би да си дошъл за мен?
- НЕ, САМО ЗА ЕДНА НАДЕНИЧКА В ХЛЕБЧЕ.
- Ето, заповядай. Двайсет пенса за теб. И сам си прерязвам гърлото.
- Е, В ТОВА ПОНЕ БИХ МОГЪЛ ДА ТИ ПОМОГНА - Смърт подаде на Диблър една монета от половин долар със собствения си лик.
- Нямам да ти върна...
- ЗАРЕЖИ. ЩЕ СИ МИ ДЛЪЖНИК.
- Ще ти бъда задължен за цял живот.
- НЕ СЕ И СЪМНЯМАМ.
Диблър побърза да се отдалечи от Смърт.
- Е, НЕ ИСКАШ ЛИ ВСЕ ПАК ДА ОПИТАШ ПОНЕ ХЛЕБЧЕТО? - обърна се той към Смърт на мишките.
- ПИСУК!
- КАКТО ИСКАШ - Смърт опита наденичката, а после и хлебчето - ЗНАЕШ ЛИ, МАЙ СИ ПРАВ.
И изхвъли остатъка до порутената статуя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите