Сюзън оседла коня си. Не обикновения... А Онзи, с който можеше да отиде при дядо си. Имаше само още един освен Бинки - Делуе. Той беше сив като... Като нещо много сиво, например най-новата бира, предлагана от Диблър ССПГ. Доста съмнителна на вкус... Което не беше нещо ново за неговата стока... Очите Делуе бяха зелени като, като да речем тревата. Ама не тази в дома на Смърт, не и тази около Анкх - Морпорк (която беше всякаква друга, освен зелена), не и като тази в Университета (която пък само понякога беше зелена...). Като нормалната трева.
Сюзън въздъхна и се качи на седлото... И потегли. Когато стигна, я обзе едно усещане, което можеше да се оприличи така: след като се прибираш след двучасова разходка, нещо ти прошепваше в ухото думи от сорта на "Да, ама ти забрави котлона с доматения сос включен". Или нещо подобно - много омазващо, много вонящо и много... цветно. Сюзан сръга коня и той полета още по-бързо.
Приземи се и го отведе Делуе при Бинки в обора.
Застана насред малката черна пътечка. Огледа се. На фона на сивото небе светеше слънце. Черно. То поглъщаше всичката проникнала отнякъде светлина и така поддържаше нормалния цвят на пейзажа. Черните слънчогледи обръщаха лицата си към него с нескрита досада сякаш питаха "Защо, дявол да го вземе, трябва да гледам тъпото слънце?". А черните пчели жужаха край черните цветя, за да събират черен нектар за черния мед. Всичко беше нормално!!!
Сюзън се запъти към къщата. Тъкмо посегна да отвори вратата, когато си помисли "Я, какви хубави теменужки". И после влезе... И тръгна към кабинета на дядо си.

Така, ако някой желае да продължи - моля. Дори всяка идея за развитие е добре дошла.

Това не е продължение на писаното от миналата година. Нама и да го продължа - не знам главната идея. Започвам нещо ново и всеки може да се чувства поканен да го продължи. Ако ли не - писането му ще се точи мноооого дълго.

Не чакайте! Подходящия момент никога няма да настъпи!