Кавгите по принцип са интересно нещо. За зяпачите де. А кавгите сред Боговете бяха...божествено интересни. Само че в повечето случаи играчите трябваше да се намират на няколко галактики разстояние, ако държаха да им е интересно в телесното състояние, в което бяха*. Та там някъде високо горе се вихреше спорче. Ама така се вихреше, че на света възседнал безкрайно огромната А`Туин отекваше с всичка сила.

- Тоя ход беше доста нечестен. - отбеляза единия от Боговете*** С това бе поставено началото на спора. Дължа да отбележа, че времето е нещо доста относително. Спорът за Боговете продължи по-малко от пет минути. На Света на Диска това трая два дни. Така че...екскурзоводите съветват да поизчакаме пет минути да свърши кавгата. И без това по-интересното ставаше там долу. Виждате ли къде? В оная гора. До онзи каменен дворец. При онова момиче с изражение на някой току що цапнат с мокър парцал. Към онзи младеж с чене опиращо о земята, леко заострени уши и кръгли, кръгли очи. Там отиваме.

- Ккккакво...Ккакво стана? - Икю определено бе загубил дар слово. За първи път в своята журналистическа кариера. За първи път пък Амирлин, откакто се бе осъзнала в ролята си на жена не можеше да намери обяснение за случващото се. Това не и пречеше обаче да направи другото, което бе усвоила от малка и което в Стражата бе безценно качество. Да обвини някого.

- Какво става ли? Имам манерка, която по принцип не би трябвало да имам. Пия нещо, купено от Дилбър, което ОПРЕДЕЛЕНО не би трябвало да пия. Намираме се някъде, където не би трябвало, защото със сигурност знам, че трябва да сме в Анкх Морпорк, а в момента НЕ СМЕ ТАМ. Вали сняг, а по това време на годината не е често срещано явление. - тя се усмихна хладнокръвно, олюлявайки се в стигащия до колената и сняг. - Пропуснах ли нещо?

- От гърба ти стърчи стрела. - помогна и Икю, който все още не бе дошъл на себе си и не можеше да различи надигащата се буря от топлия южен бриз.

- И от гърба ми стърчи стрела - съгласи се невъзмутимо Амирлин. - НЯКОЙ ЩЕ СИ ПЛАТИ ЗА ВСИЧКО ТОВА!!! - закани се тя. Замисли се. Превъртя набързо нещо в ума си. - И от гърба ми стърчи стрела? - Не изчака Икю да кимне. Просто се свлече в снега. Кръвта весело го обагри в червено. Така де...нищо не пречи една трагедия да изглежда добре. А червеното на бялото определено разведряваше, ако не се замислиш много много на какво се дължи.





*"бяха" е доста показателна дума в случая**

** ако изобщо искаха да има други случаи в случайния им живот

*** за по-голяма сигурност на четящите и на пишещия имената на въпросните Божества няма да бъдат споменавани.При опит това да бъде направено мини-предупредителна-мълния унищожи приказните лалета набрани тази сутрин и сложени до компютъра на Амирлин.

Ш