Минахме психологическата граница от 24 час без никакъв отговор на темата. Ето, вижте се!
Мда, виждали сме фигурата на психотерапевта по филмите, макар и често представяна в иронична светлина. Изтерзаните от плътно зает с бачкане работен ден западняци, развиват най-различни психични отклонения и психотерапевтът играе важна роля в живота им. Първо, те имат внимателен слушател, а както и ти каза, щом си изкажеш болката и виждаш, че някой те слуша, голяма част от работата е свършена. После, добрият психотерапевт благодарение на обучението си и опита си, ти подхвърля няколко точни фрази, часът минава, кихваш 200 дундекса и си тръгваш доволен, освободен от психични отклонения за поне няколко дни и.т.н., в цикъл.
У нас тази система още не е разпространена, нито има достатъчно наистина добри психотерапевти. Тогава реално с кого би говорила? Най-близко до ума са домашните близки. И какво се получава? Отрицателната енергия в основата на психоотклонението се предава на тях и си остава в къщата. После се предава обратно на теб и така, докато стигне до котката или канарчето. Това даже е по-зле.
Друг вариант е близък приятел. Но той само в редки случаи ще е толкова жилав, че да понесе повече от 1-2 дози от твоята отрицателна енергия и после все ще е "зает" и няма да можеш повече да правиш такива "сеанси" с него.
Трети вариант, достатъчно активен интернет форум, за каквото и да било. Такъв, че в рамките на час, да има поне няколко отговора.
Накрая:
Екна> ... да опитаме да си помогнем сами
Това на пръв поглед изглежда добре. Обаче, срещали ли сте човек, който винаги сам си помага? Той е особено отвратителен, понеже автоматично подразбира, че и другите сами трябва да си помагат или да се научат на това и никога и никому не помага. Пример:
- Понеже си висок, свали ми пердетата да ги изпера.
- Стълбата е на балкона - и продължавам да си чета вестника.
___
Съдери тапетите!!!
(Котешки девиз.)
|