Когато преди доста години ме оперираха, един ден се разхождах с разните тръбички по мен по коридора.Видя ме доктора, който ме оперира и ме пита как съм. Казах му, че съм бомба. Той ми каза, че това е бомба със закъснител. Тогава аз се усмихнах и му казах: Докторе, хубавото, е че е бомба със закъснител,че не е избухнала веднага.А това че е със закъснител времето ще покаже колко ще е закъснението и дали въобще ще избухне. Той се усмихна и каза: Права си госпожо.Но не всеки има твоя дух.

Чудесна история, Фло! Виж какви неща може да изплуват тук! Кой, както иска да го разбира и прилага, достатъчно е само по себе си!

Хъс за промяна трябва, наистина. То също е част от темата - да намерим достатъчно мотивация. Не всеки е като теб, или мен, или Тиа. Но защо да си слагаме таван по-ниско, от колкото е възможно?! Защо да се обричат тези хора, които по-малко могат, не са дамгосани, понякога хора могат да те изненадат невероятно много! Ще има и такива, които ще ни четат без да отронят и дума, вярвай ми! Но ще се усмихнат от прочетеното, ще ги споходи някое неочаквано прозрение!

Това е най-низвергнатата, но една от най-важните теми в процеса на изцеление/оцеляване!

Пиши, Фло, пиши! Прегръд!