По-късно научих, че натъпквам някои неща дълбоко в себе си, повтаряйки си като папагал позитивни утвърждения, в които не можех да вярвам.
И отново се разболях.
Тогава пък се научих, че трябва не просто да си повтарям нещо. Трябва да съм проактивна, експресивна, да не задържам в себе си. И се върнах към талантите си от детството си.
Е, не е приключил този процес. Иска се постоянна работа върху себе си. Така, както не може да отидеш веднъж на козметик или фризьор и да си мислиш, че цял живот ще останеш красив.
Не стигнах и до прозрение за ново поприще, свързано с връщането ми към талантите, чрез които се себеизразявах и лекувах, но ... не може всичко да е цветя и рози - и ето ти още едно позитивно мислене - смирението и приемането.
Да, животът е шарен, има от всичко, трудностите ни предвижват напред. Като онази приказка за двете мишки дето паднали в казана с мляко. Едната се отчаяла и се удавила, а другата махала с крачета, докато млякото не станало масло и се спасила. Знаете я.
Сигурно мога да пиша до утре. Обаче трябва да се опитам да поспя. Като се замисля (кога ли пък спирам, хаха, позитивно НЕмислене, ама другия път) не спазвам хигиена на съня тези дни.
|