В този и следващ пост ще поставя две теми, които ме вълнуват, от които тази ми е по-важна.
Темата е необятна от гледна точка на това, че малко се замисляме, независимо, че може да имаме проблем.
Всички знаем и усещаме колко е важен . Има случаи, в които безсънието се дължи на биохимичен дисбаланс (например дефицит на магнезий), но, според мен, по-честият проблем е тревожността. Или поне си мисля, че при мен случаят е такъв
Знам, че за да се справя, трябва да имам хигиена на съня. По-ранно и леко хранене, ограничаване от дейности, които възбуждат мозъка и тялото (късен спорт, неподходящи ТВ филми и предавания, твърде много ФБ и други сайтове), желателно топъл душ, желателни медитации и спокойни занимания и ранно лягане.
Оообаче ... първо късно се връщам от работа, тепърва пазарувам, готвя и вечерям, после твърде много интернет, и отделно, всъщност най-важното - много стрес. Основно дистрес от работата (която по принцип си харесвам) и дистрес, идващ от заболяването и лекуването. Начинът, по който ми се отразява стреса е несъзнателен. Т.е. уж не мисля за това (например за предстояща вливка или за бъдещето, като цяло), а се улавям, че няколко дни преди вливка влошавам съня.
Естествено, като не успея да се отпусна бързо и мислите избуяват - хубави, лоши, няма значение. Превъзбуждат ме най-дребните неща. Струва ми се, че това се засили с годините. Има елементарни преживявания, които, преди години, не биха ме впечатлили въобще. А сега изплуват отново и отново. Започват диалози, припомняне на събития, изброяване на точки какво ще направя. Понякога ставам и ги записвам и спирам да мисля за това. Но идват други. Безкраен процес...
Най-лоши са онези нощи, в които не мигвам до сутринта... В тези нощи понякога си казвам: "Е, добре... не мога да заспя, няма и да се опитвам.", като си мисля, че по този начин спирам натиска върху ума си да се отпусне и, съответно той ще направи точно това. Но не би... После пробвам да слушам мантри и релаксиращи мелодии; молитви, взирам се във фигурите пред затворените ми очи (понякога ми е помагало), да чета книга (щом така и така не спя, поне да прекарвам приятно, а не в чудене какви проблеми да бистря)
В интерес на истината в нощи като тези ми идват много добри идеи. Част от които успявам да приложа в следващите няколко дни, било то реплики, действия...И обикновено съм доволна от резултата!
В такива моменти, се опитвам да си помогна с билкови хапове, но ... "реша" ли да не спя не помагат изобщо!
Естествено това ми се отразява и на имунна система, на настроение, на концентрация ... на всичко...
Мисля си да отида за някоя зелена рецепта, но ме е страх от тези лекарства.
Йогата много ми помагаше, но, откакто започнах химия, не ми остава енергия и за това. По-рядко се виждам и с приятели. Но, знаете ме, търся си активно начините да преодолявам стреса. Летях с делта планер, рисувам, пописвам, снимки правя, ходя на почивки, понякога наемам учител по езда, понякога се мъча да подкарам сноуборда, чета си книжки, ходя и по молове на шопинг терапия, на театри на сетивния лабиринт, на кино, доброволчески мисии ... Е! Какво още да направя?!
Сънищата са май за друг пост. Напоследък не съм обръщала много внимание на тях, защото идват, чак когато заспя. Те са показателни също за състоянието на психиката. Компесаторните сънища ни помагат да изживеем несмляното от деня.
Понякога съм си мислела колко ли много хора не успяват да заспят в този момент, в който и аз не мога...
Та... Имате ли такива проблеми? Какво правите, когато не можете да се отпуснете за сън? Имате ли някакъв свой си "ключ" за заспиване? Какво ви пречи да заспивате? Какво ви кара да се събуждате през нощта? Имате ли някакви смешни случки, свързани със заспиване?
|