Най-напред, благодаря ти, за приноса ти за разцъкването на темата
Но, честно казано, Фил, така и не разбрах какво искаш да кажеш с тези констатации
Първо, психотерапевтите явно заслужават ирония, защото, като че ли не правят нищо, за което после им кихаш.
Второ, споделянето с близки обещава ескалиране на психонапрежението.
Трето, приятелят ще те слуша до време, щото ще му писне да поема отрицателната ти енергия.
Четвърто, тук като че ли по си "за", разцъкване в активен форум (където, обаче, може да възнесат споделящия или да го сринат психически, щото някои са по-лабилни на груби мнения от непознати)
По-нататък, нека по-слабите не разчитат на другите, щото те са малко нещо недосетливи или егоисти, или ... бяга ми точната дума, но все едно.
Но къде е твоето мнение какво е добре да се прави... Може да го споделиш от позицията на този, който се справя. Как го правиш? Разчовъркай го това, дето ти е интуитивно и го сподели с нас, ако искаш. Пък, който съумее, може нещичко да си вземе и да го приложи
Аз, например, съм от мислещите - за добро и за зло. Много знам за себе си, самонаблюдавам се, анализирам се почти като трето лице (терапевти са ми го казвали), обаче ... това често ми отнема съня и пак си имам проблеми. Защото дори да ги установя, явно не успявам сама да променя посоката. Понякога само дори дума или жест на друг човек успява да ме изведе от своеобразния транс или зацикляне. Та, уж съм силна, но и аз имам нужда от помощ, понякога
|