|
Много път ми трябваше да извървя, за да стигна и аз до някакво равновесие, да се науча да щадя себе си и другите и в крайна сметка да достигна философията на моята майка. Навремето тя ме учудваше със своята изключителна сдържаност по отношение постъпките на другите хора, категоричното й нежелание да ги критикува и осъжда. Често изобщо не я разбирах и дори се ядосвах, че проявява едва ли не безхарактерност. Но по-късно осъзнах, че тя беше постигнала всепрощаващото чувство (за което говорим днес, в Деня на прошката) като житейска позиция и то й помагаше да бъде спокойна, хармонична и мъдра.
Самата аз преди години дълго таях в себе си огорчения и обиди, но от доста време някак престанах да се вторачвам в отношения, които не ми носят положителни емоции. Видях колко ми е леко така, какво чувство за чистота изпитвам, започнах да проумявам как животът така или иначе намества нещата по своя логика. "Всяко нещо седи там горе и си чака времето", казваше Ванга. Сега съм по-търпелива и истински щастлива, когато хубавите неща, които дълго са чакали времето си, в един момент се изсипват като от рога на изобилието. Но не като готови благини, а като възможност да реализирам свои идеи - нещо, което преди това не ми се е разрешавало. Щастлива съм, защото вярвам, че така съм в хармония с един друг, по-висш план, който ми дава разрешение за действие.
Благодарна съм, че имам цели, които са ми страст и задоволяват духовните ми потребности. Така от самосебе си всичко, което ме отвлича и разхищава времето, силите и емоциите ми, започна да отстъпва някъде назад. По-рано исках непременно да наложа моето мнение, виждане, критерии, а сега това желание изчезна. Толерантна съм към всякакви различия, стига да не ми пречат. Старая се да игнорирам по възможност недоброжелателните, интригантите и бедните духом. Не им разрешавам да обсъждат другите пред мен, не влизам в интриги и конфликти. Умея да изчаквам, опитвам да отстранявам напрежението с хумор, но ако някой премине границата, го поставям на мястотото му. Правя го с изключително спокойствие, което често съвсем го изкарва от нерви, но нали и той трябва да получи урока си (за негово добро!)
Разбира се, случват ми се понякога и конфликтни ситуации, които не мога да предотвратя. След подобни сблъсъци, ако не съм била права, бързо признавам грешката си. Ако съм била права обаче, не правя първата крачка, но не отказвам опит за помирение, особено ако човекът е стойностен. Другите просто ги забравям. Без злоба, без жилание за мъст или възмездие... не знам дали това е прошката, но така ми е спокойно. Спирам да ги мисля и до там. Всеки по пътя си.
Какво още? Всяка вечер благодаря на Господ, че е запазил мен, моите близки и приятели живи; искам прошка, ако към наранила някого с думи, дела или съм допуснала лоши мисли в себе си. И накрая моля Бог да даде изцеление на болните, а на здравите – сили и възможност да изживеят още един пълноценен ден.
Обичам да помагам, да успокоявам, да вдъхвам надежда. Знам колко ми е било необходимо и на мен да имам такива хора до себе си в различни периоди от живота ми. Затова винаги, когато мога, го правя. В тази връзка ще перифразирам една мисъл, която прочетох неотдавна:
"Когато помагаш, помисли, че може би чрез теб Господ сбъдва молитвите на някого."
Звучи така прекрасно и вдъхновяващо!
"Совите не са това, което са..."
|
Re: Прошка към себе си! [re: Tia maria]
(нощна птица)
