|
1.Защо не трябва да злорадстваме ,ако Вселената се разправи с нашия враг .Сладко отмъщение...,но не е ли това сладостта на съблазанта ,на лесния път ,пътят на слабия...
Това са очи, обърнати на вън. Винаги нещо ги привлича, нещо ги грабва и разсейва. Другите сетива са притъпени от алчността на погледа и за това не чуваме сигналите им.
Изкушение си е злорадството, но не е хубаво. Доставя ти мимолетна и измамна радост. Най-добре е да не се интересуваме от стеченията в живота на враговете ни, с ясното съзнание, че и те коват съдбата си в рамките на предопределението, за което са се родили. Може би, дори, има за какво да сме им благодарни! На нещо са ни научили, вероятно. Хубаво е това да е във фокуса ни, щото е градивно чувство. А злорадството е кула от карти. Както и завистта.
2.Отмъщението и прошката са от различни измерения.Първото поражда омраза ,второти любов.Първото тегли надолу ,второто извисява
Ами това си е точно така. Задаваш ни отговор Отмъщението ни свързва с тъмната ни страна, а прошката със светлата. Оставим ли се на първото все по-тъмно ще ни става, докато съвсем се изгубим.
З.Наказание ,което е необходимо за духовното израстване
Не съм сигурна тук питаш ли нещо или това е определение на нещо. Но, да, много дължим на трудностите по пътя си. Напоследък много приятели ми се обаждат. Четат излиянията ми във ФБ и после ми звънят да ме чуят и да ми кажат хубави думи. Сравняват ме със себе си: "аз не бих могла така...толкова си силна, как виждаш и се радваш на малките неща, как успяваш да запазиш и доброто в себе си..." и т.н.
Отговарям, че никой не знае как ще реагира, докато не му се наложи да изкара целия потенциал от себе си! Ами да - може би ще са дори още по-силни, още по-невероятни! Има си смисъл във всичко. Лошото е, че, когато сме в проблема не можем да видим добрата му страна. Трябва да мине време...
И последно цитирам от песен на Лео и Део: "В тъмно светлината най-лесно се намира." И допъвам: Стига да имаш очи за нея.
4.Любящо безразличие т.е.ако можеш помогни на врага си ,ако ли не - не се ,,навирай " ,не търси контакти ,не ръчкай ,не мисли за него
Да. Но понякога зацикляме, буксуваме в калната локва и хвърляме все повече кал върху себе си, все повече задълбаваме....
Винаги въпросът ни трябва да е: Какво да направя за да се почувствам по-добре? Нито думичка за проблема. Той е игнориран напълно в този въпрос. А въпрос като този провокира положителни развръзки.
А понякога не можем сами. Трябва някой да ни побутне, докато сами форсираме двиигателя, и така да излезем от калните коловози.
5.Пак мисъл на Дънов ,която много ми хареса ,,Дали някой заслужава прошка или не,това не е ваша работа.Заради Бога му простете "
По-лесно е да го направиш заради някой друг, нежели заради себе си. Но пак е същото, според мен. Май сме говорили нещо в подобен смисъл.
|
Re: Прошката [re: Tia maria]
