"Разбираш ли, винаги като дадеш на някое поведение присъда "ненормално" правиш смислова грешка, поради липсата на дефиниция за "нормално". "

Логически, това е абсолютно издържано, но в живота всички ние (дори без да искаме) правим преценки да адекватност на нечие поведение, следователно, критерии съществуват... Струва ми се, че не е правилно да казваме, че като няма абсолютна истина и абсолютни критерии, то всичко е релативно. Достатъчно често в живота си се чудя кое е реално, но самото твърдение за релативност на реалността, взето като абсолют, ми се струва лицемерно. Нали всеки ден вземаме решения и правим преценки, как иначе бихме могли да живеем, а теоретизирането ни би трябвало да е свързано с живота, а не някаква математика, абстрактна логика...

"Тази информация е част от теб, макар и не на съзнателно ниво. Тя ти влияе и оформя личността ти по уникален начин. Понеже траекторията по която си се движила е уникална в своите подробности. Тоест гледната ти точка е уникална. "

Т.е. моето съзнание е повлияно предимно от запечатаните и недостъпни до всекидневната памет детайлни картини от случилото се досега? Това е интересна гледна точка, не съм се сблъсквала досега с нея.

Т.е. някакъв несъзнаван материал стои зад съзнателното преживяване и определя твоите избори, чувства, преценки....нещо като Фройдовия ид, но е всъщност несъзнавания материал от натрупаните преживявания? И понеже той се е натрупал по съвсем случаен принцип, уникален за всеки, то съвсем не могат да се изведат общовалидни и универсални принципи за човешката природа?