" грешиш - дори съвременните учени отлично знаят, че 3 -те килограма човешки мозък са НЕСРАВНИМО ПО-СЛОЖНИ от ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ във Вселената, взети заедно! ФАКТ. "

Човеко какво да ти кажа - говориш пълни глупости. В една малка част от ядрото на звездата, примерно 3 килограма, се извършват многократно повече и по-интензивни процеси, отколкото в човешки мозък. Това са милиарди, трилиони, квадрилиони събития само за една десета от секундата (примерно). Става пъпрос за преобразуване на огромен брой атоми на водорода в хелиеви. Атомите са трилиони и квадрилиони пъти по-финни от нервните клетки на мозъка. Става въпрос за неимоверно много процеси на излъчване и поглъщане на енергия. При превръщането на атомите те излъчват енергия. Но понеже са много нагъсто други атоми веднага поглъщат тази енергия и преминават във възбудено състояние. Могат да взаимодействат по милиони различни начини.
На практика въобще не се знае още какви именно процеси протичат в малки участъци от звездното ядро. Човешкият мозък работи с клетки. Една клетка се състои от трилиони и трилиони атоми. А в звездното ядро самите атоми, че даже само ядрата им, са "клетките" на звездата. Плюс това звездната материя е къде къде по-високоенергетична и по-бързо взаимодействаща.
Нямам думи за това което каза (дето съм цитирал най-отгоре). Питай който щеш учен и ще видиш - едно парче от звездно ядро, голямо колкото човешки мозък е несравнимо по-сложно. Нима не знаеш, че самите ние сме звезден прах? Материята от която сме образувани, както и всички планети и астероиди, някога е била част от ядрото ня звезда. Всички химични елементи по-тежки от водорода се образуват в ядрата на звездите при ядреното горене. А Земята, заедно с нас, е изградена изцяло от такива елементи.
Някога е горяла огромна бляскава звезда. Точно като всички други. Но е изчерпала горивото си, разширила се е и е гръмнала. Тежките химични елементи образувани в ядрото й са се разлетели на всички посоки. С течение на времето образуваният облак от прах, отломъци и газове бавно се е кондензирал под влияние на гравитационните си сили. И така се е образувала слънчевата система с всичките си планети.
Такива събития не са рядкост във вселената. Често някоя голяма звезда избухва и дава материал за образуване на нови планетарни системи също като нашата.

Боже, боже! Мозъкът бил по-сложен от звезда! Много изкривени представи имаш. Че чак казваш, че учените знаели това! Човек вземи понаучи това-онова. Примерно потърси някоя статия за механизмите на образуване на енергия в звездите.

Абе ти не знаеш ли, че цялата енергия, която използваме идва от слънцето? Имам предвид включително и жизнената ни енергия и нервните ни импулси. Най-долу в хранителната верига са разстенията. Те могат да извършват фотосинтеза - от хранителни вещества и въглероден двуокис правят енергия под въздействието на слънчевата светлина. После някои животни ядат растенията и получават енергия за собствените си тела. Други животни ядат първите и получават от тях своята необходима жизнена енергия. Така, че ние не използваме за живота си никаква друга енергия, освен слънчевата. Макар и вторично преобразувана през телата на разстения и животни.

Така че едновременно хем се състоим от звездна материя, хем енергията която използваме идва от звезда. Ти изглежда нямаш представа колко основни са звездите за вселената. Те са истинските й обитатели.

Много се лъжеш, че ядрените бомби наподобяват звездите. В бомбите се разпадат тежки елементи и се образуват по-леки. Този процес се нарича ядрен разпад. Докато в недрата на звездите леките елементи се свързват и образуват по-тежки - термоядрен синтез.

Знаеш ли, нямаш понятие какво е звезда и какви и колко сложни процеси протичат в нея. Не се излагай да твърдиш, че жалките органични червеи - хората, били по-сложни от звездите. Цялата биологична материя със всичките й процеси, клетки взаимоотношения и прочее е квадрилиони пъти по-груба и по-просто устроена от една звезда. И както вече казах, органичната материя е само звезден прах - остатъчен материал.

Оттук нататъка какво да говорим? Не можеш да си представиш звезда, а да ти приказвам за безкрайният Бог!

Опитай се да проумееш, че човекът е нищожество във вселената. Изграден от груба, слузеста материя - вторичен остатък от звездите. Нашите тела са втора употреба така да се каже. Опитай се да проумееш, че на някои места във вселената (примерно в звездите) се извършват милиарди пъти по-сложни и по-финни процеси, отколкото в нищожните ни мозъци. Че нали ние сме образувани от целите от храната, която ядем.

Понаучи що е туй звезда и какво става в нея (доколкото се знае), пък после мисли за Бог.

"това, което математикът прави си е само в неговият ум, изобщо НЕ съществува. Мислех, че вече сам си стигнал до този извод. Реалността е Обективна и НЕ зависи от Човек. Химерите, които раждат съвременните математици са си само техни сънища, нещо коренно различно от Физиката, истинската Наука, която опознава Вселената"

Всичко, което е в един ум съществува. Единственото, което не съществува това е нищото. Ние не можем да боравим с нищо, а само с неща, които съществуват.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.