Много добре те разбирам, човече, ама ти нещо не си ме разбрал.

Аз не вярвам, че Бог съществува - аз знам, че съществува. Има много голяма разлика между двете. Аз намерих логическо доказателство, че Бог съществува.

За съжаление установих, че съществуват два сорта хора. Едните, като се каже "абсолют", разбират "нищо" (много по-голямата част). Другите (какъвто съм и аз) имат понятие за "абсолют", което е различно от "нищо". Аз погледнах в безкрая и видях, че там има нещо.

Затова не ме разбираш, като казвам, че Бог е абсолютен и че не е личност. Не съм атеист аз. Аз видях Бога.

Видях абстрактен, всемогъщ, вечен, съдържащ всичко в себе си Бог. Бог независим от нищо и невлияещ се от нищо. Неизменчив Бог без начало и без край.

Между другото, знаеш ли, че библейското име на Бог (за отца говоря) в превод от иврит означава "Вечносъществуващият"?

Видях Бог, много по-велик отколкото го описва каквато и да било религия.

За да стане по-ясно за какво говоря нека кажа следното. Възможно е, в някаква друга вселена, в някаква друга реалност, да съществува могъщо същество. Същество, което е създало нащата вселена като някакъв свой експеримент. Но не на това аз казвам Бог. Въпреки своята огромна мощ такова същество пак ще бъде ограничено в принципните си възможности.

Даже е възможно, ако такова същество е създало вселената, преди време то наистина да се е явявало на хората под различни форми и да им е давало някакви закони. Просто ей-така, за негови си там цели. Никакви научни факти не могат да докажат, че това не е така.

Но не това наричам аз Бог - дори да съществува.

Бог наричам самият абсолют, самият безкрай. Вечен, непроменлив, съдържащ всичко в себе си. Ето защо казвам, че не е личност. Личността е нещо ограничено. Никоя личност не може да съдържа безкрая в себе си. Бог нито е личност, нито същество.

Но както вече споменах, повечето хора не са способни на такива абстракции. Погледнат ли там в безкрая те не виждат нищо. По скоро би полудял такъв човек, отколкото да види абсолюта.

И ако някой каже "опиши ми го щом го виждаш", няма да мога да го направя. За Бог мога да говоря само заобиколно. Обикновените понятия, които използваме в ежедневието си губят смисъла си отнесени към Него. Думите могат да се използват само по аналогия в този случай.

Погледна ли към Бог, виждам сложности от такъв порядък, че далеч надхвърлят нищожните възможности на нашия разум. Да вземем например математиката. Ние не можем да си представяме пространства с по-голяма размерност от 3. Но математиците знаят, че съществуват пространства с далеч по-висока размерност, та чак до безкрайномерни пространства. Разбира се тук отново използвам термина "съществуват" само по аналогия с ежедневният смисъл, който влагаме в него. А в тези пространства съществуват форми, които никога не ще можем да си представим. Но за Бог тези представи не са проблем.

Математиката е отличен пример. Каквато и мощ да има едно същество, винаги ще се намерят форми толкова сложни, че да са непредставими за него. Защото математическите форми за разлика от самият разум, не са ограничени по сложност. Но те са част от абсолютният Бог, и като такива той добре ги познава.

Защо ли си хабя думите, като знам, че няма да ме разбереш?

"Твоята философия е "няма нищо". "

Хехе, грешиш. Спомни си думите на Иисус: "Ще гледате, ала няма да видите. Ще чуете, ала няма да разберете". Е, аз гледам и виждам. Чувам и разбирам. Но същите неща за друг няма да имат смисъл.

"Т.е. светът е безсмислена поредица от промени (събития), "

Точно така.

"като вида им е без значение и дори спокойно може и без тях."

Ааа, тука вече не съм съгласен. Това, че нямат смисъл събитията далеч не значи, че може и без тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите