Точно за това си мисля, че самоизолацията е нещо ограничено, когато е съпътствана с усещане за различие от другите. Всички ние споделяме много общи неща като хора, всички сме чувстващи и раними същества и има смисъл да опитваме да се доближаваме към другите.

Като писа одеве, че няма лошо да се изолираш на моменти, ако в други моменти се събираш с други хора, за да споделиш неща, свързани с общи интереси, се сетих че в момента, за част от интересите ми, просто няма с кого да ги обсъждам. Не съм се затворила съвсем, излизам с хора, но не бих тръгнала да споделям какво съм чела от психология, философия, социология, разни непопулярни автори, изкуство...неща, кото адски много ме кефят, но отстрани би изглеждало че "се правя". Осъзнавам, че интереса ми явно е част от стремежа за личностно развитие и това че откривам неща и изворът все още не е изчерпан... Надявам се да няма скрито чувство за превъзходство, не мисля, просто явно подсъзнателно наблягам на определени неща като начин на себеутвърждаване и развитие.