"Струва ми се, че разните личностни отклонения се отключват и виреят най-добре именно в атмосфера на социална изолация и от тази гледна точка поддържането на социален живот и запознанството с нови хора е важно..вие как мислите?"

Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха

...заблуди до безкрай...

На последък ми идва да напиша книга. Даже съм и избрал заглавие: "Маските на реалността или нивата на илюзията". Мисля, че е красноречиво. И много ми се иска да напиша отдолу също като Ницше "книга за всички и никого".

Нежеланието за общуване с хора може и да е слабост, ако е от страх. А може и да не е. Днес брат ми ме попита "Как мислиш, срама от лицемерие ли е?". Казах му "Може и да е може и да не е. Ако си за първи път на дискотека и те е срам да танцуваш пред останалите, това е от лицемерие (да не се изложиш пред тях). Но ако те е срам да заговориш някого, това може да е примерно защото не мислиш, че имаш право да го занимаваш със себе си. В този случай не е от лицемерие.". Мисля, че има много общо с темата.

Да се запознаваш с нови хора може да е интересно. Можеш да откриеш сред тях съмишленик или пък последовател. Това от чисто философска гледна точка. Иначе можеш да откриеш и сексуален партньор, което си е вълнуващо. И в двата случая печелиш и то не малко. По принцип е възможно и изобщо да не се интересуваш от другите хора. Това не е лошо - както казах зависи от гледната точка. Но лично аз такъв човек не съм срещал. Без поне мъничко интерес. Най великите гении на човечеството изглежда са били изключително интроверти. Но не знам дали зависимостта е линейна. Тоест - колкото по-интроверт, толкова по-мъдър.

Напоследък се запитах: има ли изобщо някаква полза от обществото за развитието на отделния индивид (във философско отношение най-вече). В карйна сметка реших, че има известна полза. До толкова, доколкото използването на по-сложни оръдия на труда развива мозъците ни. Обединено - човечеството бълва все по-сложни инструменти с голяма скорост в наши дни. Те на свой ред са полезни за развитието на отделният индивид. Водят до появата на нови, по-сложни представи и понятия.

Но друга полза от обществото не виждам, като изключим, че хората сме смъртни (демек продължаването на рода). Колкото и да изглежда фантастично, аз съм привърженик на идеята, че това не ще продължи вечно. Един, вероятно още твърде далечен, ден, индивидът ще е безсмъртен (в биологично/технологично отношение). Тогава размножаването няма повече да е необходимо. Тоест то е нещо преходно. Преходни са и всички ценности свързани с него.

В друг ред на мисли понякога предпочитам да се веселя в големи компании. Друг път - да размишлявам за мои си неща, съвсем сам. Човек съм все пак.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.