"Разбирам те, но имам предвид отклонение дори от това, което ти самият, в малко по-късен момент би преценил и би си казал "Как можах така да се психирам одеве", случвало ли ти се е? "

Аз исках да кажа, че абсолютен критерий за "нормалност" не съществува. В този смисъл съответно не съществуват и отклонения от нормалното. Всяко поведение е нормално в момента на извършването си и в своя собствен контекст. На практика няма значение дали самият ти ще се оценяваш (пък било то и в по-късен момент), или ще го прави някой друг. Разбираш ли, винаги като дадеш на някое поведение присъда "ненормално" правиш смислова грешка, поради липсата на дефиниция за "нормално".

""Другите", светът около нас са необходим барометър за това къде сме...не че са абсолютен ориентир, но са някаква начална отправна точка, просто поради факта, че ние не сме се родили със съзнание, а сме изградили това съзнание в света на "другите"..."

Щом, като не са абсолютен ориентир, значи един вид не са никакъв ориентир. Поне не и правилен.

"Съзнанието ни е индивидуално, но паралелно с това, в известен смисъл е общочовешко, понеже ние не сме изолати, а сме се изградили във въпросната среда. И затова според мен връзката с тази среда е важна."

Към тези твърдения мога да направя много забележки. Мога да докажа, че много по-голямата част от факторите, оформящи една личност, не са обществото и хората. Ето един малък пример:
Вчера си излизал(а) навън (по някаква причина), нали? Ако не вчера, то онзи ден. Абе когато е било за последен път. Я виш сега - можеш ли да си спомниш формата и местоположението на мръсните петна по сградите, покрай които си минала? Освен ако нямаш някаква феноменална памет най-вероятно не можеш. Но тази информация е там - в главата ти. Може да се възстанови под хипноза примерно. Тази информация е част от теб, макар и не на съзнателно ниво. Тя ти влияе и оформя личността ти по уникален начин. Понеже траекторията по която си се движила е уникална в своите подробности. Тоест гледната ти точка е уникална.

Лесно можеш да си представиш, как огромен брой такива подробности са запаметени, но недостъпни за съзнанието ти през целия ти живот. Гледано в детайли, взаимоотношенията ти с хора са много, много по-малка част от изразходваната ти памет.
Важно е да се знае, че хората нямат никакъв проблем със запаметяването на събития. Проблемът е в съзнателния достъп до запаметените данни.

Всъщност моите схващания са даже доста по-радикални от това. На практика аз смятам, че всички запаметени събития (достъпни и недостъпни за съзнанието) са извънредно малка част от нещата, които формират уникалната ни личност. Не повече от 1-2%.

Защо смятам така? През телата ни всяка секудна преминават трилиони частици и лъчения. Някои просто преминават през нас, без да взаимодействат, но далеч не всички. Някои улучват градивните частици на телата и и ги преструктурират по напълно неизвестен начин (имам предвид, че нямаме поглед върху тези процеси). И това се случва с далеч по-голяма скорост, отколкото възприемат рецепторите ни и мозъците ни. И всяко едно взаимодействие е уникално - случва се веднъж във времето и на едно място в пространството.

Но както и да е. По този начин мога да класифицирам всички познания на човечеството за човешката психология като заблуда. Трудно е да се разбере всъщност кое е илюзия и кое реалност. Илюзиите имат различни нива или пластове. Колко дълбоко се простират е загадка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите