Джон Лок е роден на 29 август 1632 г. в семейство на адвокат. Изучава в Оксфорд философия и медицина. Член на Лондонското кралско природно научно общество. Съветник на граф Шестбури. Твори по време на реставрацията. Това е време на политически превратности. Два пъти емигрира във Франция. Обект на изследване – рационализма на Декарт. Защита на умерена монархия. Умира 1704г.

Произведения: “Опит за човешкия разум” 1690 г. “Два трактата за управлението на държавата” 1690 г. “Разумността на християнството” 1695 г. “Елементи на природата” 1720 г.

Лок съзнателно противопоставя “опит на човешкия разум” на рационализма на Декарт. Той разбира под рационализма на Декарт всеки рационалист. Не познава рационализма на Спиноза. Срещу основната теза на рационализма, че истинното знание е върху вродени идеи, Лок противопоставя своя емпиризъм и сенсуализъм. Тръгва от емпиризма на Бейкън, но го допълва със сенсуализъм. Лок добавя “опитът се конкретизира от сетивните данни”.

Ново: за първи път Лок поставя тезата – преди да познава нещата, човек трябва да познава познавателните си способности. Три основни положения:

1. Няма вродени идеи, цялото познание се ражда в опита;
2. При раждане разумът е “чиста дъска”;
3. Няма нищо в интелекта, което преди това да не е било в сетивното.

Обективната природа е истинският предмет на всяка наука, тя и той може да бъде познат само чрез опита.

Лок се позовава и на психологическото познание. Посочва, че логическите принципи за противоречието и тъждеството са неизвестни за децата, болните и изоставащите.

Вродени идеи се признават на безтелесна субстанция.

Психиката на човек е бял лист. Философията трябва да разбере как той се запълва – какъв е произхода на нашите представи. Чрез опита ние достигаме света. Лок допуска психизиране. Познанието се свежда до индивидуалните човешки способности. Подсказва, но не анализира формите на общуване.

Лок поставя основен въпрос – по какъв начин от отделните човешки усещания се образува цялостното съдържание на личността. Смята, че цялото съдържание на психиката е изменения на усещанията.

Лок предлага и прилага идеята, че единствен обект на човешкото познание е опита. За това много коментатори на Лок приемат, че гносеологията като наука започва от Лок. Той пръв насочва проблема за границите и възможностите на човешките познавателни способности. Тези граници водят до психизиране на познанието. Уникалното при Лок е опита да насочи вниманието към границите на човешките способности, но вън от процеса на съдържанието води психизиране. За Лок интелекта е чиста способност за познание, която няма свое съдържание. Всичко, което се намира в разума, е резултат на опита. Познанието има такива граници каквито и опита. Познанието се отнася до тези обекти, които опита може да обхване. Това е продукт на развитието на природознанието, развитието на механиката и математиката. За Лок сетивността гарантира критерии за истинността на нещата (Епикур – истината е сетивната очевидност).

Основни задачи:

1. Да изучи произхода на тези идеи, които са в душата му;
2. Да изучи истинността като очевидност;
3. Да изучи размерите на всяко познание.

Въпрос – как идеите отиват в ума? Този въпрос необходимо предпоставя, че за Лок, в опита не ни е дадена самата действителност, а само идеите, които тя поражда. Трудно се отговаря на въпроса какво гарантира истинността на идеите. Лок допуска едно философско откровение “познанието е само възприемане на връзката, приемането или неприемането на идеите”.

Източник на идеите в разума:

1. Чрез усещане;
2. Чрез рефлексия – вътрешно възприемане дейността на нашия ум, вътрешен диалог на вече придобитите идеи.

От тук следва, че опита е външен и вътрешен. Вътрешния е чрез рефлексията – наблюдение на собствените преживявания, няма контакт с действителността, “такива са мисленето, желанието.. и цялата многообразна дейност на нашия ум".

Първичен е външния опит – душата (т.е. субекта) може да възприема себе си само чрез материал от външната среда. Вътрешния опит предполага душевната дейност като чисто вътрешен акт, подлежащ на схващане, независимо от съдържанието и обекта. Лок прави опит да покаже, че не съществува качествена разлика между външния и вътрешния опит. Няма нищо външно, човек разполага само със знаците на обектите. Така Лок изпада в логическа непоследователност.

Единствени обекти на познанието са нашите собствени идеи. Те са представителни представи. За Лок всички идеи имат основанието си в опита. Лок предлага 19 възражения срещу вродените идеи. За Лок самият факт на притежание на познавателна способност от човека говори против вродеността на знанието. Споделеното съгласие не е довод за наличие на вродени идеи, защото то не е абсолютно.

Извод – не може да има вродени съждения, защото няма вродено познание. Простите усещания градят знанията. Прости идеи + сложни идеи = сложни съждения. Грешките се получават при съчетание на простите идеи.

Как се образува психичния живот на човек на основата на усещанията?

1. Прости идеи = рефлексия + усещане. Те са пасивни;
2. Сложни идеи – изискват активност на ума, съчетание на различни прости идеи.

Приема, че редица прости идеи съответстват на качествата на породилите ги идеи – всичко, което може да бъде изразено чрез математиката и логиката (противоположност, форма). Достига по умозрителен път до първичните качества на нещата. Постулира пълното съответствие за първичните качества и основното проявление на протяжност.

Вторичните качества отразяват начините, формите на реакция на човешкото тяло, когато върху него въздействат външни лица. Аналогия с Т. Хобс. Лок уточнява, че вторичните качества не са плод само на човешката фантазия, те са по своя източник обективни. Те приличат на предметите така, както движението на своята причина. Допуска, че първичните качества предизвикват идеи за вторичните качества, при сблъсъка със сетивните идеи. Но как те се разграничават? (обективни - субективни) Бъркли – всички сетивни качества са субективни. Всичко е въпрос на комбинация от усещания.

Тръгвайки от емпиризма Лок достига до идеята, че човек има усещания за отделните неща, но няма усещания за общото, за връзката, следователно всяко общо измерение е човешка субективност, човек вменява на нещата обща субективност. Човек не може да достигне до субстанцията като всеобщност, но тя трябва да се допусне, защото не може да се обясни обединението на качествата на нещата. “…качествата не могат да съществуват без подпорка, която ги поддържа. Тази подпорка ще наречем субстанция."

Приложни проекции:

1. В рамките на неговите социологически възгледи предлага идеята за договорния характер на човешкото общество. За първи път идея за разделение на властите. Основно в човешкото общество е частната собственост. Отстоява свободата на словото и печата. Отъждествява държавата с обществото. Три измерения в живота: общуването; индивидуалната свобода; частната собственост. Основна цел на държавата е спазване на частната собственост. Власти – законодателна и върховна. Не изключва революцията, но основно право е правото на собственост. Трудът е източник на блага. Посочва неограничени възможности при възпроизводство на капитала, т.е. принципа на търсене и предлагане;
2. Отношение към религията – признаване на Бога като творец на изходната точка, т.е. сътворява света и го оставя. Бог е разумно начало, което сътворява света и законите и повече не се намесва. Отхвърля догмата за първородния грях, задгробното възмездие. Религията е средство за опазване на реда, на нравите. Тя е дело на отделния индивид.

Етически възгледи – свежда доброто до изживяване на щастието и удоволствието и нещастието. За Лок буржозаният морал е нормалната човешка моралност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите