Втора династия Уесекс- 1042- 1066г.

Едуард Изповедникът- 1042- 1066


Той е най- старият син на AETHELRED II и Ема . През 1013 година бяга с родителите си в Нормандия. Остава там при царуването на Канут и след смъртта му през 1035г. се опитва неуспешно да стане крал на Англия. Отзован е в Англия от полубрат си Канут Втори. Канут предоставя местна власт в ръцете на мощни феодали: Леофрик в Мерсия, Сивард в Нортъмбрия, Годуин в Уесекс. Едуард наследява Канут след смъртта му през 1042г. През 1045 се жени за единствената дъщеря на Годуин- Едит.

Едуард се обгражда със своите нормански любимци, които му оказват лошо влияние. Антинорманската фракция, ръководена от Годуин и синът му Харалд Годуинсон се опитва да подкопае властта на кралските любимци. Едуард се опитва да отмъсти на Годуин, пращайки в манастира Уеруел дъщеря му Едит. Възникват спорове относно, облагите които Едуард предоставя на норманските си приятели.

През 1051г. Едуард прави нормандеца Робер Шампар ( епископ на Лондон) архиепископ на Кентърбъри. Това разгневява Годуин, който е прогонен от двора след неуспешно въстание. Годуин получава мощна подкрепа от населението и кралят е принуден да го върне през 1053г.

Най- голямото постижение на Едуард е посторояването на Уестминстърката катедрала, където всички английски влафетели след Уилям Завоевателя биват коронясвани. Новата катедрала е осветена през 1065, но Едуард не присъства поради заболяване.

Едуард посочва Харалд Годуинсон за свой наследник, въпреки законните претенции на внукът на крал Едгар- AETHELING. Въпросът за наследството на английската корона остава открит след смъртта на Едуард през януари 1066г.

След смъртта си Едуард е обект на религиозен култ и през 1161г. е канонизиран, но това може да бъде разгледано като политически ход. Според някои той е бил слаб владетел, а според други е бил дълбоко религиозен човек, мирен и търпелив владетел.



Харолд II - 1066г.


През 1044г. той става граф на източна Англия. След смъртта на баща си Годуин през 1053г. наследява Уесекс и се превръща в дясна ръка на Едуард. През 1063, подпомаган от брад си Тостиг, граф на Нортъмбрия, той провежда блестяща военна кампания в Уелс. Така си спечелва репутацията на способен генерал.

Харалд е емисар на Едуард в двора на херцога на Нормандия Уилям през 1064г. , като според слуховете дава клетва за вярност на Уилям и отрича всякакви претенции към английският трон. Има спор дали тази клетва е дадена принудително, но именно тя е един от поводите Уилям през 1066г. да претендира за короната на Англия.

Преди смъртта си Едуард обещава короната на Харалд, като пренебрегва законния наследник- внукът на Едгар AETHELING и игнорирайки обещанието, което се преполага, че е дал на Уилям Нормандски. След смъртта на Едуард харалд си осигурява поддръжката на цурквата и е коронясан за крал на Англия.

Братът на Харалд- Тостиг, който през 1065г. е заточен, бяга при норвежкия крал Харалд Хардрад. Обединените им сили навлизат в Йоркшир през ноември 1066г. Вниманието на Харалд е насочено на юг, заради очакваното нашествие на нормандския херцог Уилям. Харалд се насочва на севр и при Стамфорд побеждава обединените сили на брат си Тостиг и Харалд Хардрад- 25.09.1066г.

Междувременно нормандско- френските войски на Уилям преплават Ла Манша и дебаркират на 28.09 при PEVENSEY. Обезпокоен от това Харалд поема на юг. Пристига в Лондон на 5 октомври, където дава почивка на уморените си войници и събира още войски.

В битката при Хейстингс Уилям печели победата, а с нея и кралството. Уморени от битката при Стамфорд и бързия марш на юг, англичаните не успяват да се противопоставят на войските на Уилям Нормандски.

При краткото царуване на Харалд кралството функционира, както по времето на Едуард Изповедникът. Няма съмнение, че Харалд е бил способен военоначалник и водач, който е вдъхвал вяра и увереност. Той е убит по време на битката от нормандска стрела, която се забива в окото му. Дали това е така или не, той е последният англо- саксонски крал на Англия и последният който търпи поражение от чужд нашественик.



Нормандска династия- 1066- 1154г.

Уилям I Завоевателя- 1066- 1087


Уилям- незаконният син на херцога на Нормандия прекарва първите 6 години от живота си с майка си FALAISE, а през 1035 след смъртта на баща си наследява херцогство Нормандия. Съвет от благородници и близки на Уилям управлява Нормандия, в херцогството периодично избухват въстания. През 1047г. Уилям се утвърждава в източните райони на Нормандия и с помощта на краля на Франция - Анри I побеждава бунтуващите се барони.

Следващите години Уилям укрепва силата си на континента чрез брак, дипломация, войни и заплахи. През 1066г. Нормандия е поставена във феодална зависимост от френският крал и пред Уилям се открива възможност на нахлуе в Англия във връзка с открития спор за наследството в/у английската корона. Едуард Изповедникът се опитва да си осигури поддръжката на Уилям срещу своя тъст графа на Уесекс Годуин и през 1051 обещава на Уилям да го наследи на английския трон. Това е било празно обещание на Едуард, тъй като през онези времена новият владетел е бил потвърждаван от Уитан( съвет на духовниците и бароните). През 1066г. Едуард се помирява с Годуин и е съгласен неговият син Харалд да наследи английският трон. Уилям е разярен и се готви за поход, опирайки се на факта, че Харалд му се е заклел във вярност през 1064г. Той е готов за поход още през август 1066г., но силните ветрове и бури в английският канал налагат да отложи за малко експедицията си. Докато Харалд Годуинсон чака Уилям на юг, съюзникат на Нормандският херцог- норвежкият крал Харалд Хардрад завладява северна Англия. Силите на Харалд Годуинсон се насочват на север и в битката при Стамфорд Бридж разгромяват войските на норвежкия крал ( 25.09.1066г.). Два дни след тази битка Уилям дебаркира при PEVENSEY и следващите 2 седмици ограбва областта и подсилва позициите си. В опита си да защити кралският си сан Харалд отива на юг и пресреща Уилям при Хейстингс- 14.10.1066г.

След неколкочасов бой английските силис е предават на нормандско- френската войска. Харалд и братята му загиват и така оставят евентуално бъдещо англо- саксонско въстание без водачи. Уитан се колебае в поддръжката за Уилям, но скоро се предава и на Коледа 1066г. го коронясват под името Уилям I. Започват периодични въстания, които са потушавани от нормандците , докато цяла Англия е обединена и завладяна през 1072г.

Уилям наказва бунтовниците, конфискувайки земите им, които разпределя сред нормандците. Въстанията в северните графства около Йорк са потушени чрез изскуствен глад, който е причинен от нормандците чрез унищожаване на складовете за зърно. Нормандско- френското завладяване променя завинаги Англия. Вместо да замени англо- саксонския закон, Уилям претопява континенталното право с местните правни обичаи. На селата и феодалните имения са дадени права в местните дела, в замяна на военна служба и плащане на данъци на короната. Англо- саксонските шерифи арбитрират от името на краля, събират данъците и отговарят за пазенето на мира. През 1085г. е наредено съставянето на DOMESDAY BOOK , в която се изследва собствеността върху земята , с цел да се определи основата на данък върху земята. Оказва се, че само двама англо- саксонски барони, които са имали земи през 1066г. са ги задържали 20 г. по- късно, останалите земи са преминали в ръцете на нормандските, френските барони и Уилям. Земевладелците са призовани да отдават почит на Уилям I . Кралят прави италианецът LANFRANC архиепископ на Кентърбъри. LANFRANC реорганизира английската църква, установявайки отделни епископи да се занимават с нарушенията на Църковния канон. Въпреки, че нахлува в Англия с папска поддръжка Уилям отказва на папата правото да се меси в делата на Англия и Нормандия.

Уилям умира на 9.09.1087г. от усложнение на рана, която получава при обсадата на градчето Манс.


Уилям II - 1087- 1100г.


Уилям придобива прякора си Ръфъс заради червената си брада или склонноста си да избухва. Начинът по, който Уилям Завоевателят разделя владенията си между синовете си, причинява бъркотия между тях. Най- големият му син Робърт получава херцогство Нормандия, вторият син Уилям- английската корона, а третият син Хенри- 5000 фунта злато. Спорът между братята оказва влияние за лошата светлина, в която е изобразен от историците Уилям Ръфъс.

Много нормандски барони притежаваха владения и от двете страни на Ла Манша. Повечето благородници се съюзяват с Робърт Нормандски, заради жестокостта и алчността на Уилям Ръфъс. Робърт се проваля в опита си да нахлуе в Англия и Уилям потушава въстанието. Той подкупва нормандските барони и ги привлича на своя страна. През 1096г. Робърт уморен от управлението на Нормандия и споровете с братята си, ипотекира херцогство Нормандия на Уилям Ръфъс, за да получи 10 000 марки, чрез които да финансира участието си в Първият кръстоносен поход. Робърт си възвръща херцогсттво Нормандия след смъртта на Уилям през 1100г.

Уилям Ръфъс впряга всички сили на кралството за да увеличава богатството си. Манипулира феодалното право в полза на кралската хазна: графските съдилища налагат тежки глоби, конфискация и е наложен тежък данък върху наследството. Фискалната му политика засяга и духовенството, което Уилям Ръфъс въобще не почита. Уилям отклонява пари от епархиите в кралската хазна. Той третира църквата като средство за обогатяване и я обвинява, че е придобила голямо влияние чрез Грегорианските реформи през 11- ти век. Подкрепен от министъра си- Ранулф Фламбард, Уилям печли много пари от свободните места за свещенници. Проваленото назначение за архиепископ на Кентърбъри и последвало преследване на Анселм , игумен на Бек, водят до определения за Уилям II като богохулнически крал.

На 2.08.1100г. Уилям е прободен смъртоносно от стрела в окото по време на лов. Дали стрелата го е улучила случайно или това е било добре подготвено убийство , все още се спори. Уилям е бил непопулярен сред населението, бароните и духовенството, поради което неговата смърт се е смятала за щастливо събитие.

Хенри I- 1100- 1135г.

Хенри I е най- гъвкавият владетел от Нормандската династия. Хенри е най- малкият син на Уилям Завоевателя. Той получава прякора Учения , заради отличното си образование. При неговото заруване разликите между англо- саксонското и норманското население почти изчезват. Реформите му в осигуряването на приходи за кралската хазна, са основа върху която се базират следващите крале. Единственият оцелял възрастен син на Хенри- Уилям загива при корабокрушение през ноември 1120г. и така се открива въпроса за наследството на английската корона.

През първите години от царуването си Хенри се занимава с покоряването на херцогство Нормандия. Той за разлика от братята си получава в наследство от баща си 5 000 фунта злато. Братята му сключват договор, с който да попречат на Хенри да наследи английската корона. Когато Робърт заминава на кръстоносен поход, Хенри се превръща в единствен наследник на Уилям, ако последният умре. Хенри ловува в гората на 2.08.1100г., където по същото време е убит от стрела Уилям Ръфъс. Бързата му реакция след смъртта на брат му за осигуряване на короната, кара мнозина да мислят, че той е отговорен за смъртта на Уилям. В грамотата си за коронацията той заклеймява деспотичната политика на Уилям и обещава добро правителство, целейки да успокои бароните. Наколко седмици по- късно Робърт се връща в Нормандия, но търпи поражение от Хенри в битката при TINCHEBRAI през 1106г. Той е пленен и живее оставащите 28 години от живота си като затворник на Хенри.

Хенри влиза в конфликт с бързоразвиващата се църква. Кралят продава назначенията в духовенствотоп и се противопоставя на Грегорианските реформи. Хенри отзовава Анселм Бекски като архуепископ на Кентърбъри , целейки да си спечели доверието на бароните, но Анселм отказва да отдаде почит на Хенри. Конфликтът продължава и папа Паскал II заплашва да отлъчи Хенри от църквата. Той прави компромис с Рим. Анулира правото на краля да назначава духовници, но е уговорено те да му отдават почит като крал.

През 1106г. конфликтът с църквата и завладяването на Нормандия за разрешени и Хенри се занимава с разширяване на кралската власт. Той комбинира щедростта с насилието и дава административни постове на доверени и талантливи мъже. Така кралят успява да създаде вярна бюрокрация. Хенри е въвлечен в континенталните дела и прекарва половин година в Нормандия, оставяйки управлението на Англия на най- довереното си лице- JUSTICIAR. Граф Робърт Солзбъри- първият JUSTICIAR създава ефективен отдел за събиране на приходиз а кралската хазна. Хенри предоставя на местните кралски чиновници правото да преценяват местните финансови спорове и да обуздават шерифите.

Последните години от царуването на Хенри са свързани с война с Франция и трудностите в осигуряване на неговото наследство. Френският крал Луи VI започва да укрепва кралството си и 3 пъти неуспешно напада Нормандия. Пробелмите с наследството създават грижи на Хенри след смъртта на синът му Уилям- 1120г., като бракът на Хенри с Аделаида е безплоден и единствен негов наследник остава дъщеря му Матилда. Тя е отзована в двора на Хенри през 1125г. , след смъртта на съпруга си- императора на Германия Хайнрих V. Хенри принуждава бароните да се закълнат във вярност на Матилда, след като през 1127г. той осигурява брака си с 16 годишният граф Джефри дьо Анжу. От бракът им, който не се харесва на нормандските барони се ражда син през 1133г. , което води до нова принудителна клетва на бароните. Лятото на 1135г. Джефри иска като знак на добра воля Хенри да му предостави редица замъци в Нормандия, който отказва и двамата започват война. Хенри умира през декември 1135г. в момент, в който е в състояние на война със зет си Джефри и в страната предстои въстание.


Стивън- 1135- 1154г.

Стивън е внук на Уилям Завоевателя( син е на неговата дъщеря Адела и граф Стефан дьо Блоа) и е бил няколко години по- възрастен от братовечедка си Матилда( дъщеря на Хенри I), която е била претендентка за трона. След смъртта на баща си през 1102г, той е взет от своя чичо Хенри, който е бил привързан към него и му дава владения в Англия и Нормандия. До 1130г. Стивън става най- богатичт човек в Англия и Нормандия.

Царуването на Стивън е една от най- тъмните страници в английската история. Той е бил добър човек, почитан от бароните и зачитащ църквата. Той обещава да обяви своята братовчедка Матилда за наследник на короната, но това му решение не се харесва на мнозинството английски и нормандски благородници. Той е признат за крал от Рим след машнациите на брат си Хенри дьо Блоа, епископ на Уинчестър и печели поддръжката на бароните. Крал Хенри умира и Стивън с една рядка проява на решителност пресича Ла Манш и е коронясан от гражданите на Лондон за крал - 22.12.1135г.

Първите години от господството на Стивън са спокойни, но това трае кратко време. Стивън се проваля в действията си против бароните. Започва бавната ерозия на властта му. Бароните взе по- малко изпълняват задълженията си към краля, те заграбват все по- голяма собственост нелегално. Стивън дава земи на шотландския крал за да спре шотландските и уелски атаки по границата. За да прекрати конфликта в Нормандия, Стивън сключва неблагоприятен догово с Джефри, граф на Анжу. Той разваля и отношенията си с църквата с преследването на епископа на Солзбъри- Роджър.

Матилда, дълго живяла на континента решава, че е време да потвърди своите наследствени права. Придръжена от съпруга си Джефри Д`Анжу и завареният си брат брат Робърт, граф на Глостър , тя завладява Англия през 1139г. Триото контролира Западна Англия и се присъединява към въстанието срещу Стивън през 1141г. Робърт пленява Стивън в битката при Линкълн и Матилда е припозната като кралица. Арогантната Матилда бързо спечелва антипатиите на лондончани и е прогонена. Силита на Стивън се дювдигат, пленяват Робърт и го заменят за краля. Матилда е победена и въпросът за наследството остава открит. Стивън иска неговият син Юстъс да стане крал, докато Матилда настоява наследник на короната да е синът и Анри. Гражданската война продължава до завръщането на Матилда във Франция през 1148г. Бароните се страхуват да изберат една от двете страни за да не загубят личните си владения. Проблемът с наследството е решен през 1153г. , когато Юстъс умира и Анри отива в Англия за да отвоюва своите и на майка си права. Сключен е договор, с който след смъртта на крал Стивън, короната се наследява от граф Анри Д` Анжу.

Стивън умира през 1154г.

Императрица Матилда- 1141г.

Единствено оцеляло дете на Хенри I. Родена е през 1101г. Доскоро се смяташе, че е родена в Уинчестър, но скорошно проучване доказа, че е родена в кралския дворец в SUTTON COURTENAY ( Беркшайър).

На 12 годишна възраст Матилда е сгодена за германския император Хайнрих V( 32 годишен) - 7.1.1114г. От брака им не се раждат деца и след смъртта на съпруга и през 1125г. Хенри отзовава в Лондон.

Единственият брат на Матилда загива при корабокрушение през 1120г. и тя е единствената надежда на баща си за продължение на династията му. Бароните се заклеват във вярност към младата принцеса и че ще я накарат да стане кралица. През 1127г. Матилда се омъжва за френския граф Джефри Д`Анжу. Той е на 13г. , а тя на 26.

Отсъствието и по време на смъртта на баша и през 1135г. , вероятно се дължи на бременност. Така Матилда е изпреварена от братовчед си Стивън, който отива в Англия и е коронясан за крал. Матилда и съпругът ис е насочват към завладяване на Нормандия.Окуражена от поддръжници в Англия и завареният си брат Робърт, граф на Глостър, Матилда и съпругът и организират въстание в Западна Англия.

След 3 години борба, при Линкълн Стивън е пленен. В Уинчестър Матилд ае обявена за императрица на Англия, въпреки мощната съпротива на влиятелния брат на Стивън- Хенри дьо Блоа, епископ на Уинчестър. Арогантността на Матилда отчуждава жителите на Лондон. Лондончани се обединяват със Стивън и обсаждат Матилдав Уинчестър. Тя успява да избяга на запад, но брат и командвайки ариегарда и е пленен от войските на Стивън.

Матилда заменя Стивън за Робърт - 1.11.1141г. Стивън си връща трона.След смъртта на брат си ( 1148г.)Матилда се връща в Нормандия. През 1154г.след смъртта на Стивън, синът на Матилда Хенри е коронясан за крал на Англия. Умира в Руан на 11.09.1169г.




Темата е подготвена от Stanley

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите