Франсис Дрейк е роден през 1540 г. в Девън и въпреки , че някои смятат, че това не е истина, той принадлежи към семейство Дрейк от графство Девън. Нищо не се знае за Дрейк, докато той не взема участие в търговията с Гвинея през 1565г. Две години по- късно той придобива слава като командир на кораб в ескадрона на братовчед си Джон Хокинс , който търгува с Америка, въпреки забраната на Испания. Хокинс и Дрейк са вероломно нападнати в пристанището Сан Хуан де Луа и всичките им кораби, без два са разрушени. При връщането си в Англия , те искат обезщетение от английското правителство, но не го поилучават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот.

През 1570, 1571 и 1572г. Дрейк прави три пътувания до Западните Индии , като при третото превзема и ограбва испанския град Номбрес де Риос. Много от крайбрежните градове са изоставени , поради сериозните щети , причинени им от атаката на Дрейк. Дрейк се зарича следващия път неговият кораб, да бъде първият английски, който ще преплава Тихия океан.

През 1577г. Дрейк предприема прочутото си пътуване с кораба " Златната кошута " и още 4 по- малки по пътя на Магелан. По време на това пътуване Дрейк е изоставен от единия от корабите си, губи друг в буря, потушава два бунтам но успява да прекоси тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка на 57 градуса морска ширина( протока Дрейк, разделящ Америка от Антрактида) . Дрейк ограбва Валпарайсо, превзема Какапуего, и на север достига до Сан Франсиско. Смятайки, че е по- безопасно да не се връща през протоците, Дрейк потегля през Тихия океян към островите Ладронес. Златната Кошута пуска котва за кратко край остров Ява, после и при Сиера Леоне и накрая достига Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро- 1580г.

Испанският посланник настоява екипажът да бъде обесен, но кралица Елизабет I се позовава на факта , че Испания е забъркана в бунтовете в Англия и Испания срещу нейното царуване и третирането на английските кораби, така както Дрейк третира испанските. Освен това тя държи на правото на англичаните да прекосяват Тихия океан, въореки че испанците гледат на него като свое вътрешно море.

През 1582г. Дрейк става кмет на Плимут и съветник на английското правителство за морските въпроси. През 1585г. Дрейк става член на Парламента, есента на същата година Дрейк е изпратен с флота от 25 кораба в Испанска Америка за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби. При това пътуване Дрейк ограбва испанския град Виго( Галисия), след това прекосява Атлантика и превзема и ограбва Сан Доминго, Картахена и няколко градчета във Флорида. Дрейк завежда и подслонява първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща в Англия през лятото на 1586г.

Следващата задача, която му е възложена е да атакува испанските пристанища, в които се подготвя испанската " Непобедима Армада" за нашествие в Англия. Дрейк напада Кадис и унищожава 38 кораба. Ако кралицата му е била позволила да повтори експедицията си и в Лисабон, Арнадата никога не би потеглила. Делът на Дрейк в победата по- късно над Армадата е първостепенен и той постоянно кара правителството да усилва морската мощ на Англия. Атаката му срещу Армадата през 1589г. е по- малко успешна, но той все пак успява да изгори част от експедицията, подготвяна в Ла Коруня. Английски войници са дебаркирани в Лисабон, но атаката срещу португалската столица се проваля и Дрейк е обвинен , че не е подкрепил нападението ис а му отнети наградите .

Следващите 5 години няма сведения за дейността му и последната му експедиция ( 1595) със сър Джон Хокинс до Западните Индии е неуспешна. Испанците са предупредени и всяко техно пристанище е силно укрепено. Хокинс умира близо до Пуерто Рико, а Дрейк при Пуерто Бело . Той е погребан в морето.

Сър Франсис Дрейк е най- добрият от моряците на Елизабет I : човек, готов на всякакви приключения , обичан и следван от хората си, човек с висока интелигентност. Най- добрият пример за почитта към него е залива край Дартмур( близо до Плимут), който все още носи неговото име. Писмата мус а пример за здрав разум и изключително живописни и добре описващи епохата на кралица Елизабет I.