Алън Тюринг е роден на 23 юни 1912 г. в Лондон, Англия. Завършва Кеймбридж, а в Принстън получава научната степен Доктор на математическите науки.

Английският математик Алън Тюринг е водил двойствен живот. За обществеността той е бил брилянтен математик, който е помогнал да се спечели Втората световна война, като е разгадал немския шифър, с който немското командване е управлявало войските си по света. Още преди да навърши тридесет години той вече си е представял основите на съвременните цифрови компютри и е извел теорията на изкуствения интелект. В частния си живот Тюринг е бил несръчен и стеснителен, но същевременно много ексцентричен млад човек, преследван заради своя начин на живот. Умира трагично на четиридесет и една години на 7 юни 1954 г. в Уилмсло, Англия.

Тюринг е имал самотно детство. Родителите му често са пътували, като са оставяли в Англия двамата си сина сами за дълго време. В Кеймбридж Тюринг постоянно е правел впечатление на раздърпан студент-мърляч и често е ходил небръснат. Той се е развличал с дълги пътувания с колело и често пъти е бил забелязван да върти педалите из провинцията с будилник завързан около кръста, който да отчита неговите обиколки и с газова маска на главата, която да го предпазва от простуда.

Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1924 г. той публикува статия, доказваща че математиката винаги ще съдържа констатации, които нито могат да бъдат доказани, нито пък да бъдат отхвърлени като погрешни. В подкрепа на този аргумент той визира машина, която може да извършва действия с всякакви цифри. Тази машина, която включва контролен блок може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази проста "Машина на Тюринг" служи за модел на всички компютри, разработвани по-късно.

През 1936 г. Тюринг постъпва в Принстънския университет, където защитава доктурантура по математика и работи с известния математик Джон фон Нойман. Връщайки се в Англия през 1938 г., той се присъединява към британските военни в Блекли Парк за преодоляване и разгадаване на шифъра, който се използва за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската машина за шифриране "Енигма". Без знанието на германците Алиансът успява да получи плановете на машината още в началото на войната и последователно да дешифрира германските съобщения. Въпреки успехите на британското разузнаване, било е необходимо много време и е бил положен огромен труд. Тюринг е помогнал за конструирането на "Бомбата" - високоскоростен калкулатор, който ускорява декодирането чрез бързо тестване на хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 г. той и неговите колеги създават "Colossus", един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г. той получава престижна награда за своята работа - "Орден на Британската империя".

След войната Тюринг работи върху "Manchester Automatic Digital Machine", голям компютър за университета в Манчестър, и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човек и машина обработват информация. Той предлага известният "Тест на Тюринг за изкуствен интелект". Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.

На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър за хомосексуализъм, което по това време се е считало за престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген, като се е предполагало, че това ще коригира неговата сексуална ориентация. Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща предизвиква уголемяване на гърдите му, той умира внезапно през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите считат смъртта му за самоубийство.