Лорд Джон Чърчил, херцог Марлборо(1650-1722), британски генерал и държавник; един от най-големите военоначалници в историята. Проницателен дипломат и гениален стратег, той е критикуван за алчността си, стремежа си към власт и постоянните си преминавания от една в друга партия.

Син на разорен скуайър, през 1665г. той става приближен на херцога на Йорк(по-късно Джеймс II) и през 1667г. влиза в армията. Благодарение покровителството на Йорк , бързо се издига и през 1678г. се жени за Сара Дженингс, придворна и фаворитка на принцеса Ан( бъдещата кралица Ан). По време на царуването на Джеймс II, Чърчил взима активно участие в смазването на бунта на херцог Монмаут и е направен пер и генерал.

Страхувайки се от крайната католическа политика на краля и за собственото си бъдеще, Чърчил започва тайна коренспонденция с холандския щатхалтер - Вилхелм Оранжки и го подкрепя срещу Джеймс в Славната революция от 1688г. След коронацията на Вилхелм( под името Уилиам III), Чърчил е направен граф на Марлборо( 1689). Марлборо става главнокомандващ на армията, но близката му връзка с принцеса Ан, кара Уилиам да се настрои против него, ненавиждайки способностите и амбициите на Марлборо. Когато се разкрива за тайната коренспонденция на Марлборо със заточения бивш крал Джеймс, той губи кралското благоразположение.

Когато през 1702г. Ан се възкачва на трона, Марлборо отново става кралски фаворит. Забележителниятму военен талант и способностите на дипломат, го правят важна фигура във войната за Испанското наследство( 1700-1714). Марлборо ръководи британската армия в антифренския съюз. Той и херцог Ойген Савойски побеждават френската армия при : Blenheim(1704), Oudenarde (1708) и Malplaquet (1709), сам Марлборо разгромява французите при Рамийи( 1706) и още няколко по-малки победи.

През 1702г. е направен херцог. Има огромна политическа власт, най-вече благодарения на влиянието на съпругата му Сара над кралица Ан. Малрборо и приятелят му Сидни Годолфин , както и кралицата се сближават с вигите, въпреки по-ранните им религиозни и лични връзки торите, тъй като вигите за разлика от торите поощряват участието във войната. Те осигуряват освобождаването на Уилиам Харви от поста първи министър през 1708г. и това е период на огромна власт на Марлборо. Постепенно Ан попада под влиянието на камериерката си Мешъм, братовчедка на Харви. Войната с Франция е дълга и скъпа, Марлборо е обвинен че я продължава заради собствени облаги, преследването на Хенри Сешвърел е непопулярно и през 1710г. вигите падат от власт и властта преминава в Харви и Уилиам Сейнт Джон(по-късно виконт Болингбрук).

Херцогът е обвинен в финансови злоупотреби и през 1711г. е изгонен от правителството. С възкачването на Джордж I (1714) ,Марлборо е върнат във Великобритания и отново става главнокомандващ на работата, но не получава право да се намесва в обществените работи.