Уилиам Гладстон (1809 – 98), британски държавник, водач на либералите през периода 1868-1894. Изключителен оратор и магистър по финанси, той е дълбоко религиозен и има настойническо поведение в политиката. От една страна представлява най-добрите качества на британеца от Викторианската епоха, но от друга страна е ненавиждан от Бенджамин Дизраели и кралица Виктория.

Влизайки в Парламента (1833) като тори, той става протеже на сър Робърт Пийл , който го прави помощник-секретар на войната и колониите (1835). Във второто правителство на Пийл е последователно вицепрезидент (1841) и президент (1843) на Съвета за търговия. По-късно е назначен за секретар на железниците, а през 1845г. Става колониален секретар. Подръжник на свободната търговия, той напуска с Пийл разцепената партия на торите (1846), което е последица от отмяната на Житните закони и сближава все повече позициите си с вигите. Като министър на финансите (1852-55 и 1859-66) той предлага и извършва мерки за икономически икономии и свободна търговия. Гладстон е и подръжник на парламентарни реформи.

Гладстон е министър-председател 4 пъти ( 1868-74, 1880-85, 1888, 1892-94). По време на първото му правителство, римокатолическата църква в Ирландия освобождава католиците да плащат десятъци . Извършени са важни реформи: реорганизация на държавната администрация, тайно гласуване, премахване продажбата на постове в армията, образователни и съдебни реформи. Протестите на консерваторите и слабата външна политика, водят до падането на първия кабинет на Дизраели.

През 1876г. Гладстон публикува статията си “ Българските ужаси и източния въпрос”, в която критикува безразличието на кабинета на Дизраели относно бруталното потушаване на българското въстание от турските власти. Атаката му срещу протурската и агресивна империалистична политика на Дизраели, води до победа в изборите през 1880г. По време на втория си мандат като премиер извършва поземлена реформа в Ирландия (1871), две избирателни реформи (1884,1885), които разширяват избирателното право и увеличават броя на местата в Камарата на общините. Отказът на армията да помогне на Чарлз Гордън при Хартум, допринася за падането на втория кабинет на Гладстон.

Защитата на Гладстон за идеята за самоуправление на Ирландия, му носи популярност сред ирландците, но води до падане на кабинета му от 1888г. Започва бавния разпад на либералите. Гладстон се скарва и с ирландския водач Чарлз Стюарт Парнел, заради делото за развод, в което Парнел е въвлечен. Последния кабинет на Гладстон е съставен през 1892г. , като той продължава да отстоява идеята за ирландско самоуправление. Оттегля се през 1894г. , когато Камарата на лордовете го бламира.