Робърт Бърнс(1759–96)- шотландски поет. Син на работлив и интелигентен фермер, Бърнс е най-голямото от 7 деца, което трябва да помага на баща си във фермата. Въпреки постоянните си финансови затруднения, до смъртта си(1784), бащата насърчава децата си да се образоват. Още като момче, Бърнс чете поезията на шотландския поет Ремси, сборниците на Хейлс и Хърд, а също така и творбите на Поуп, Лок, Шекспир. До 1781 Бърнс работи различни земделски работи, без особен успех. Въпреки, че започва да пише стихотворения, той не публикува нито едно от произведенията си до 1786г. Бърнс започва да пилее живота си, въвличайки се едновременно в афери с няколко жени.
Бърнс решава да се ожени за Мери Кембъл и да замине за Ямайка. За да финансира пътуването си, той публикува “ Килмарнъкски стихотворения” (1786) , писани основно на шотландски диалект, които имат успех. Мери Кембъл умира, преди тя и Бърнс да се преселят в Ямайка и поета променя намерението си за заминаване. Той обикаля планинските райони и през 1887 издава отново стихотворенията си в Единбург. През 1788 се жени за Дйин Армър , която му ражда 4 деца и се оттегля да живее във фермата в Елисенд. През 1791г Бърнс се проваля окончателно като фермер и се премества в Дъмфрис, където работи като данъчен. Умира на 37 години(1796) от остра атака на ревматична треска.
Поезията на Бърнс включва преди всичко поеми като: “ Нежен поток, сладка Афтън” , “Моето сърце е в планината”, “Моя Джийн Андерсън” и др. Две колекции съдържат 286 от стихотворенията му: Избраната колекция на Джордж Томпсън от избрани шотландски песни(1793-1811) и Музикалният музей на шотландците на Джеймс Джонсън(1787-1803). Някои от тях като “ Доброто старо време”, Червена, червена роза” са сред най-обичаните стихотворения на английски език. Други негови шедьоври са: “Том О'Шантър” и “Веселите просяци”.
Бърнс има отлично чувство за хумор, което се отразява в сатиричната му, забавна и описателна поезия. Голямата му популярност сред шотландците се основава на способността му , с точност да описва живота на провинциалните шотландци. Неговата употреба на шотландски диалект е една от отличителните му черти, но величието на Бърнс е много над използването на диалекта в творчествотом му. Стихотворенията му са написани за шотландци, но в тях се говори за много проблеми на човека от края на 18век.
|