Това става цялото време и обикновено касае пасажи, които клиентът не можел да разбере. (Друг въпрос, щом разбира, от кой бяс му тряба преводач!)

Например, поработвам с НационаУния дворец на кОлтурата, чиито високо кУалифицирани кадри начеУо със самия дрОгар Д. цяУото време ми вадят нервите с изключително тъпи забележки. А след публикация -- нови нерви -- взели, че произволно променили и неща, с които не са ми вадили нервите, та да паснат на интелекта им -- ако може да наречем "интелект" съдържанието на вонливата кафяна маса, битуваща в кратуните на унтерменшен, чийто индекс на интелигентност едва ли надхвърля шейсетте на сто. Но прави сте -- това е свърталище на простацим какво ли ви го давам за пример...

Ако клиентът е някой на по-възвишено от НДК равнище (примерно общинската служба по чистене на клозети или тези по метене на улиците или по махане на хлебарки -- с което, уви, рискувам смъртно да обидя тези инак уважавани от мен служби), непременно си струва да поспориш по същество -- нали все пак пред себе си имаш мислещи хора, а не чукундури.

О, пишейки за "Ендекато" се сетих за друг върл привърженик на безполезните спорове и неоправданите редактирания -- бившата (е, надявам се... Все пак, и пет минути са много за съществуването на такава вредна организация, камо ли пет години!) Служба за преводи и редакции към Министерския съвет.