Така е Тиа, но аз също искам да се дискутира по тази тема,интересна е.нека да чуем освен нашето мнение и други нали?.Всеки има право на лично мнение. Нека се изкажат и други клубари ще е интересно а може и да е полезно за някои.Уважавам мнението на другите много - това е тяхно право. Но като зодия Овен,рядко взимам решения повлияни от други хора. Характер не мога да се изменя на тези години. Когато преди доста години ме оперираха, един ден се разхождах с разните тръбички по мен по коридора.Видя ме доктора, който ме оперира и ме пита как съм. Казах му, че съм бомба. Той ми каза, че това е бомба със закъснител. Тогава аз се усмихнах и му казах: Докторе, хубавото, е че е бомба със закъснител,че не е избухнала веднага.А това че е със закъснител времето ще покаже колко ще е закъснението и дали въобще ще избухне. Той се усмихна и каза: Права си госпожо.Но не всеки има твоя дух. /Е тук вече си беше негов комплимент де/ А когато се отказах от химкото другия доктор ми каза:Госпожо грешите много и след два месеца ще се върнете с тумор колкото детска глава и ще ми плачете да ви приема. От тогава минаха години повече от пръстите на двете ми ръце...всичко е воля и вяра в себе си.Никакво отпускане и хленчене даже и на смъртното легло.Но малко са хората с такива разбирания Тиа - да не би да ти е леко на теб или на мен или на Екна...но се борим.Нямаш ли желание за борба колкото и да говориш и съветваш някого - нищо няма да се получи.Оперираха ме заедно с една млада жена около 40 години.Беше първи стадий на рак на матката. То не бяха страхове,панирване,операцията мина блестящо и й казаха,че е много добре. Даже не й предписаха химко а няколко лъче.Замина си жената беше от Хасково.Чувахме се по телефона и тя все на умряло ми се оплакваше от разни душевни болки а не от операцията. След месеци когато й се обадих/бях заминала за чужбина по това време/да се чуем - се обади мъжа й и каза,че е починала.Не се хранила,отслабнала,получила нервни припадъци....водили я на психолози,но не че не са й помогнали - просто тя не е искала да ги чуе и затъвала в блатото си от отчаяние.Това е .Кейси хубаво го е казал:ето какво можеш да направиш - но ти трябва да имаш желание да го направиш - нали? Ето тук е дилемата:да бъда това,което трябва да бъда или не?Ще събера ли хъс за промяна или не?
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
|