|
В отговор на feline
В отговор на:
"Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен."
Приемам, че казвате това с ирония, нали Прокимен? Защото благодатта е Божия, тоест принадлежи Нему и Той Е, Който я дава на Църквата. И ще я дава дотогава и дотолкова, доколкото Църквата е стълб на Истината, тоест живее и ходи в Истината на Благовестието.
Иронията не ми липсва, но аз сериозно размислям над споделеното си съждение и все по-усилено вярвам в написаното. Дано съм в състояние на изкушение. За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване. Такъв може да се забележи само у старокалендарците. Друг въпрос е доколко този им стремеж към ограмотяване и одухотворяване ще е плодоносен, ако вероучението им е еретично.
(под "старокалендарци" разбирам преди всичко и най-вече българските киприанити, които са най-многобройни и административно и финансово - завидно устроени).
В отговор на lampion:
В отговор на:
Тъждествени ли са ревността по даровете на Св. Дух с искането на определен дар?
Нe разбирам добре въпроса!!
Първоначалната идея на темата беше поглед към протестантската духовна "съкровищница". В този контекст се питах дали за протестантите е тъждествено човек да преуспява в дорбродетелния живот, богатейки с плодовете на духа и искането на конкретен дар на духа - като проговорване на езици или дар на тълкуване на онова, които други говорят неразбираемо.
Според Писанието, плодовете на духа са:
* Галат. 5:22-23 А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра.
* Ефес. 5:9 плодът на Духа: доброта, правда и истина (в българския превод на двата цитата "дух" е написано различно - с малка и голяма букви. В гръцкия текст е употребена една дума).
* Рим. 6:22 "вашият плод е святост".
В библейско разбиране, "плодът" се явява Божие творение, проявяващо се по Божия милост (Бит. 1:11; Мат. 5:25).
Отсъствието на плода означава Божие проклятие (Бит. 20:8, 30:2; 1 Цар. 1:5). В метафоричното си значение думата "плод" означава последствие на замисли, желания и постъпки на човека, било те добри или лоши.
Отсъствието на плода е наша отговорност (Мат. 25:21, 23; Марк. 11:13, 21-22).
Наличието или присъствието на плодовете на духа в живота на вярващия християнин означават присъствие на преобразуващото действие на Св. Дух чрез съгласието на човека с волята Божия. Ако човек е действително осъзнат християнин, запознат с книгата за вечен живот, то той би трябвало да не се задоволява с механичното си ходене на богослуженията (православните), но и лично упражнение щото библейските предписания да са ръководно начало в живота му, т.е. плодовете на Духа да намират добра почва за възрастване. Ако го няма налице растежът на плодовете на Духа, тогава имаме една долнопробна игра на шикалки.
Може да се каже, че плодът на духа е резултатът от нашето духовно преображение. Семето на словото Божие = Св. Писание (Слово Божие = Иисус Христос), намирайки в душата ни добра почва и прораствайки в нея, носи плодовете на духа - промяна на нашия характер в съответствие с волята Божия. Плодът произраства от нашата близост с Бог. Всяко отсъствие на съгласуваност между нашите дела и волята Божия е чиста проба игра на християнство и е душеубийствено да се насажда православната заблуда, че с курбаните и очетените хлябове, гащи и комбинезони ще се отворят райските двери на вечността за едно вечно блаженстване с езическата ни нагласа на духа.
Наличието на плодове е прослава на Бог (Иоан. 15:8), а не толкова тържествените богослужения, профанирани в площадни събрания на всевъзможни мафиоти и греховодници.
Кратко казано, плодовете на духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, праведност, истина, святост.
"Божиите дарове и призванието са неотменими" (Рим. 11:29).
Редактирано от Prokimen на 06.03.10 12:31.
|
Re: Дарбите и плодовете на Светия Дух [re: feline]
