Макар и да не съм православен, уважавам дълбоката, чиста и автентична духовност във всичките и форми.

Поради това особено ви съчувствам, загдето ви се налага да живеете в едно такова странно време на подмяна на скъпите на сърцето ви автентични духовни ценности на православието с някакви повърхностни духовни сурогати и имитация на религиозен живот.

Струва ми се, че руският поет Тютчев още отдавна дълбоко е схванал и изразил духовната нищета на нашето време.

НАШ ВЕК

Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.

Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.

Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
«Впусти меня! – Я верю, Боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..»

<10 юни 1851>


Ето и един съвместен аматьорски превод на мой приятел и на мен:


НАШИЯТ ВЕК

Духът е днес разложен, не плътта,
И най-отчаяно човек тъгува...
Лъч търси той сред мрака на нощта
и зърнал го - пак с ропот негодува.


От безверие изтерзан и изсушен,
Търпи той днес непоносимо бреме
И свойта гибел вижда сам,
за вяра жаден е, но за нея не се моли .

Не ще отрони ни молитва, ни сълза
Макар и скръбен пред затворените двери.
"Пусни ме! - Вярвам, Боже мой!
Ела и помогни ми в моето неверие!.."

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.