|
Поставеният от Вас въпрос за богослужебния език бе поставян тук от уважаемия _maycal и дискутиран твърде остро.
При всичката ми обич на църковно-славянския език, никога не съм бил против богослужението да се извършва на новобългарски или литературен български език. Самият аз съм служил както на български, така и на други говорими или живи езици. През м. октомври можах да се черкувам в старостилния храм на отците Людмил и Иван в кв. Кралев дол. При тях богослужението е преведено на български и почти всички участваха реално, дори децата.
Моето скромно мнение е, че сам по себе си преводът на богослужението няма да направи присъстващите по-добри богомолци. Молитвата е лична дисциплина и мярка на духовност. Не съм убеден, че преводът ще направи българите по-грамотни във вярата. Православните богослужебни текстове преплитат много библейски картини, за чието осмисляне и молитвено съсредоточване, човек трябва задължително да познава Библията. Докато българинът не опознае Св. Писание, никога няма да разбира богослужението, колкото и разбираемо да е преведено то. Това е моето лично виждане, което не се силя да налагам на никого.
Известно ми е за просветната дейност при някои храмове, но именно в един от първите и най-първи столични просветни центрове не видях душеспасителните плодове от многогодишните просветни трудове. Просветната дейност не бива да се откъсва от пастирското душегрижие или с други думи казано, просвета с требничарско съревнование не може да вървят ръка за ръка. Требите обременяват духовното възрастване и колкото да са християнизирани, те осакатяват духовно, защото заемат мястото на изповедта и причастието.
Българските православни храмове си остават требничарски тържища. Болшинството православно кръстени влизат в храмовете да запалят свещ или да си очетат едно или друго нещо. Ползата от просветната дейност е едно голямо нищо, след като свещениците нямат пастирската добросъвестност да благовестят навреме и без време, при всяка възможност, че не курбанът или очетените гащи ще направи хората щастливи, а реалният християнин трябва да бъде редовен богомолец, спазващ същественото в духовната ни дисциплина - пост - изповед - причастие. Всичко останало е второстепенно и малко ползва душата. Това не го забелязах при последното ми идване в България.
В една църковна канцелария бе влязла една културна жена - преподавателка. Тя искаше да си направи курбан по случай годишнина от катастрофа. Преди година тръгнала за същия храм да оставя стари дрехи за бедните и катастрофирала. Искаше да благодари на Бог по традиционния полуезически начин, предрешен по християнски. Уговорката трая около 10 мин. Тогава забравих, че човек не отива "в чужд манастир със свой устав" и дръзнах да прекъсна разговора с въпрос защо не се причасти на този ден? Грамотната културна трегерка не беше чувала за причастие и ако не бях се намесил най-нахално в диалога, едва ли в близко време щеше да научи какво е причастието и изповедта.
Втората ми нетактичност беше да препоръчам един ден въздържание и да препоръчам най-настоятелно на учителката да се причасти в този паметен за нея ден, след като се изповяда.
Моментално ми показаха "къде зимуват раците", че тези протестантски обичаи не се приемат в православната църква .
При всичката ми консервативност, всякога съм мислел, че правилата са за човека, а не човек за правилата. Църквата е практикувала всякога т.н. "икономия" снизходително отношение към нарушаване на правилата, стига това нарушение да е в изключителни обстоятелства и да не става правило.
В дадения случай, ако нещата зависеха от мен, бих останал върху настоятелната препоръка за причастието и понеже времето не позволяваше седмичен пост, то за мен еднодневно въздържание би било предостатъчно. В крайна сметка не постът ни прави достойни за светинята. За себе си съм убеден, че ако тази душа се беше причастила в този ден, преживяването й щеше да бъде много по-силно. Излишната формалност ще е несъмнено бреме, което може да охлади душата.
Пастирството е грижа да се доведе човешката душа възможно най - близо до Христа и да се задържи завинаги.
Ако я няма тази огнена загриженост и чувство за отговорност пред Бог за всяка човешка душа, то просветата и преводът няма да възпълнят пастирското душегрижие.
Боя се, че пастирите ни са пренатоварени с треби и задължения към техните работодатели - врачките, които им изпращат клиентура. Пастирите нямат толкова време за душегрижие, колкото отделят за баене на гащи и хлябове.
Мисля си, че за да бъдат просветните усилия плодоносни и душеспасителни, не бива да се изполват модернистичните идеи и принципи, игнорирайки светоотеческия дух. Българската трагедия е, че нямаме духовници, които да познават светоотеческата книжнина или богословие за да насаждат светоотеческия мироглед.
В този аспект ще оприлича новото поколение образовани християни с модернистичен дух на продължително цъфтящи цветя във ваза, но без корен и духовна почва за същинско възрастване. Екзалтацията и празната шумотевица ще заемат все по-силно мястото на добродетелния живот и християнската дискретност.
Модернистите си въобразяват, че правят духовна революция в църковния живот. Без да живеят по християнски, образованите модернисти се силят вече да пишат поучителни статии и да дават уроци на света, бидейки неспособни да спрат спринта на мисълта си от събрание на събрание. Модернистичните сбирки и празнословия изместват аскезата и затова строежът им е на пясъчна основа. Несъмнено, модернистите ще възпитат нов тип вярващи в своите дела и ще привличат към себе си, но де факто ще отдалечават души от Христа.
Християнството е живот и към този живот никой не учи. Всички се стремят да украсят видимостта и да подхранят екзалтираността. Това в светоотечаската книжнина се казва прелъстеност, а Евангелието говори за слепци, водещи слепци.
Когато болшинството православни българи бъдат просветени от модернистите, тогава ще изригнат всевъзможни еретически възгледи и учения. Поне засега неграмотността в България ни предпази от ереси.
Някога, манастирите били бастиони на духовността. Днес няма нито бастиони, нито великани на духа. Ако продължаваме да игнорираме светоотеческата книжнина и да я нямаме за духовно ръководство, то едва ли Христос ще намири вярата неповредена у нас.
Редактирано от Prokimen на 07.03.10 14:13.
|
Re: Дарбите и плодовете на Светия Дух [re: feline]
