Драги Ми Prokimen,
Понеже видях, че повтарям Ваши мисли в поста си, което може да Ви изглежда малко досадно, да уточня.
Времето от 28.02.10 17:01, когато е пуснат поста на Тимотей до времето, когато пускам моето романче, е сляпа зона за мен. Дори и да видя при пускането какво е станало междувременно, което много рядко правя, пак нямам време да променям вече написан пост.

Но пък е изключително приятна изненадата, че мислим еднакво по разни въпроси. Все пак да изкоментирам нещо от „сляпото ми време”.

Във Вашия пост от 06.03.10 11:58 в частта до feline Вие пишете:
„Дано съм в състояние на изкушение. За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване.”

Бих отговорил:
Не сте в състояние на изкушение. Ето ви една извадка на Светител Игнатий Брянчанинов в неговия „Отечник” от писмата на Светител Тихон Воронежки или Задонски, който както го познава:

„Познай и се убеди, че разкошът, пировете, увеселенията, игрите, разсеяният живот, с други думи, всичко, което носи името суета и свят, което вълнува и поглъща целия живот на човека, цялото му време, всичките сили и способности на душата му и тялото, не е нищо друго, освен прелест и козни на сатаната, създадени за прелъстяване на човеците. Ако не познаеш това и доброволно не се убедиш в него от Словото Божие, ще го познаеш и ще се убедиш в него с настъпването на смъртта. Който не изучава това, той не го и знае. Който не се старае или твърде малко се старае в голямото, той смята това голямо за маловажно, незначително, нищожно. Християните не познават християнството, защото не го изучават, не обръщат никакво внимание на изкуплението на човечеството от въплътилия се Бог, потъпкват това велико Божие дело, защото не се грижат и не мислят за своето спасение. Пренебрегвайки великите Божи дарове, те всецяло се предават на суетата, която е прелест, в която няма нищо съществено. Божият гняв ще се разпали против такива християни! В деня на Божия съд по-леко ще бъде на идолопоклонниците и мохамеданите, отколкото на такива християни!”

А ето Ви и една извадка от Заключението на Светител Игнатий от същата книга:
„Поради умножаването на съблазните, поради тяхната всеобщностност и господство, поради забравянето на евангелските заповеди и пренебрегването им от цялото човечество – за желаещия да се спаси е необходимо отдалечаване от човешкото общество във външно и вътрешно уединение. Поради намаляването на благодатните ръководители и умножаването на лъжеучителите, прелъстени от бесовска прелест и въвличащи целия свят в тази лъжа, е необходим живот, разтворен със смирение, най-внимателен живот според евангелските заповеди, необходимо е съединяване на молитвата с плач за себе си и за цялото човечество, и предпазване от всяко увличане в разгорещяване, смятащо да извършва Божието дело само с човешки сили без извършителя на това дело – Бога. „Спасяващият се да спасява душата си” е казано за остатъка от християните, казано е от Божия Дух. Спасявай себе си! Блажен си, ако намериш верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък в наше време Божий дар. (И това е писано във времето на Православния ренесанс през 19 век в Русия. Бел. Фрог) Пази се, да не би в желанието си да спасиш ближния, да бъдеш увлечен от него в гибелна страст. Последното се случва всекичасно. Отстъплението е допуснато от Бога: не се опитвай да го спреш с твоята немощна ръка. Отдалечи се и сам се пази от него: и това е достатъчно за теб. Запознай се с духа на времето, изучи го, та по възможност да избегнеш неговото влияние. „Днес почти няма истинно благочестие – казва вече светителят Тихон преди сто години, - днес има само лицемерие.” Бой се от лицемерието, първо в самия себе си, и след това – в другите: бой се именно защото то е в характера на времето и е способно да зарази всеки и при най-малкото и лекомислено поведение.”

Драги Ми Prokimen,
Това са симптомите на АПОСТАЗИЯТА, когато любовта на мнозинството ще охладнее. И с всеки изминал ден те стават все по-многобройни, силни и ясни. Борим се за собственото си устояване във вярата и за малкото ВЕРНИ в Клуба, с които Бог милостиво е преплел пътищата ни.

Но въпреки това, по благодат има едно малцинство, което ще премине през това и ще устои. Всъщност истинските християни от Православните са много малко и това е било така през цялата История на Християнството.

В частта до lampion Вие писахте:
Първоначалната идея на темата беше поглед към протестантската духовна "съкровищница". В този контекст се питах дали за протестантите е тъждествено човек да преуспява в дорбродетелния живот, богатейки с плодовете на духа и искането на конкретен дар на духа - като проговорване на езици или дар на тълкуване на онова, които други говорят неразбираемо.

Бих отговорил отново:
За Консервативните Протестанти не е тъждествено уеднаквяването на добродетелния живот с духовните дарби.

Духовните дарби са средство за постигане на добродетелен живот, а не самоцел.

Обясних поради каква причина петдесятниците отъждествяват нещата. При някои даже съм чувал следното обяснение:
„При изпълване със Светия Дух задължително се проговаря на езици, а дарбата за говорене на езици си е нещо още по-специално.”

Но при ВЯРВАЩИТЕ от петдесятниците също няма спасение без Христоподобен характер принасящ плодовете на Светия Дух. За тях проговарянето на езици е потвърждение за получаване на Светия Дух за Охристовяване. Всички знаем, че:
Римляни 8:9
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Във всеки случай случката в Корнилиевия дом доста обърква вярванията на много хора и за Водното Кръщение, като Тайнство, и за Миропозаването за получаване на Светия Дух. Тези хора получиха едновременно Светия Дух за живот и служение много преди Водното си кръщение и без Миропомазване. Но с тайнства или без тях и за Православните важи:
Евреи 4:2
Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

„съедини чрез вяра” или чрез тайнственото действие на Вярата като благодатно действие на Светия Дух съчетано със свободния човешки избор.

И колкото спасени има от Православните то е по този начин и по никой друг, каквото и да си мислите.

Prokimen написа: „Наличието на плодове е прослава на Бог (Иоан. 15:8)”
Рик Уорън написа: „Носим слава на Бога като обичаме останалите вярващи.”

По тези въпроси мислим и постъпваме напълно еднакво. Ето ви още нещо то книгата на Рик Уорън, която чета в момента:
„На практика, би било по-мъдро да живеем всеки ден така, сякаш е последният ден от живота ни. Матю Хенри казва: „Всеки ден трябва да се подготвяме за последния си ден”.

„Целеустремен живот” стр. 35

И понеже на едно място Рик Уорън цитира „Свети Иреней”, точно така е написано, а горецитираната мисъл си е определено от монашеската традиция, то нищо чудно и той да си е взел нещо от нея, което присъства в книгата.

Просто ми струваше огромно усилие да не взема да ги наредя един до друг, пасажи от Тихон Воронежки и Рик Уорън, православният и протестантът.
нЕма разлика, ако щете ми вярвайте!

С есето дотук, че отива към роман.

Поздрави
Жабчо Многогрешний

Тошо вика: „Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, покажи им, че го обичаш повече от тях!”