|
Ваше Боголюбие,
Благодаря Ви за вниманието към темата и споделените мисли. Бих желал да направя едно малко уточнение във връзка с написаното от мен:
В отговор на:
...За момента смятам, че църковният ни живот не допринася за спасението на който и да било. Определено смятам, че духовният настрой е неправилен и само чудо би могло да просвети отделни личности. За "кандидатите" да станат съсъди на благодатта се иска определена грамотност и реален стремеж към одухотворяване, т.е. лична аскеза. Масовите мероприятия нямат никакво значение в душеспасението. Човек може да е всеки ден на богослуженията, може да обикаля родните манастири и да си въобразява, че като пчела събира благодат, може да прави щедри дарения и да прегъва гръб като млада фиданка пред владиците, да търчи от курбан на курбан и в крайна сметка да си остане чисто и просто полуезичник, човек с увредена мистика и никаква одухотвореност. Поне засега не виждам никакви стремежи на църковна власт и народ към одухотворяване...
Днес Църквата почти не възпитава духовно и редки са случаите когато си върши главното задължение - да ограмотява. Ако Църквата нехае за душеспасението на кръстените християни, то всеки би могъл да вземе религиозна книжка и да прочете няколко страници за обща култура. Това рядко би могло да одухотвори и знанието не е идентично с духовната култура.
Духовната култура дава правилния духовен настрой за духовното или мистичното възприятие, което и ползва душата.
Неправилният настрой идва от вярата в магичната сила на требите и тайнствата даже. Грехът на днешната ни църковност е, че сме превърнали благодатта в МАГИЯ и вярваме в магичната сила на ежедневното причастие.
Липсва ни духът на преп. Мария Египетска, богообщението и богопознанието. Екзалтацията не е жива и още по-малко пък душеспасителна вяра. Непростим грях на непогрешимата църква е днешното канцеларско требничарство.
Братята орман папази имат седмични дежурства и вместо да благовестят и одухотворяват със словото си, те чакат в църковните канцеларии да дойде част от тълпата да си поръча какви ли не обряди. Никой не го е грижа за духовното здраве на душата. Важно е далаверата да върви и да носи пари. Радостта ни се е извратила. Вместо да се радваме с ангелите за една спасена душа, ние се радваме, че за курбаните се е юрнал много народ, че за празниците иконите са окичени с много хавлиени кърпи, чорапи, гащи, комбинезони, че са донесли неизброимо количество хлябове за обайване, че велики греховодници и незнаещи словото Божие са се юрнали да се причастяват за радост на модернистите.
Всичко това е един панаир на суетата и суета на суетите, независимо от докторските титли и бройката висши образования.
|
Re: Дарбите и плодовете на Светия Дух [re: oldfrog]
