|
Тема |
Re: Дарбите и плодовете на Светия Дух [re: _maycal] |
|
Автор |
Prokimen () |
|
Публикувано | 28.02.10 12:28 |
|
|
В отговор на:
" Тя (благодатта - бел. моя) се дава даром и не зависи от никакви заслуги на човека а само от Благият и Свят Божи Промисъл. Евангелската благодат (тя се различава от общопромислителната благодат - бел. моя) е насочена към всички, които искат да се спасят ( 1Тим. 2:4; Еф. 2:8)."
Съгласен съм със споделеното от Вас съждение. Всички сме призвани да станем съсъди на благодатта и насилвайки себе си, да наследим Царството Небесно.
Не ми е известен труда на Д. Митев и ако е възможно, бих желал да го придобия.
Колкото и провокативно да прозвучи, държа да подчертая, че съм далече от каквато и да била провокация. На фона на новозаветния цитат бих искал да изясня за себе си мъглявата абсурдност на православните ни прения кой е благодатен и кой не е благодатен. Този въпрос се разрешава от догмата за единството на Църквата, но едва ли ще се стигне до ясно становище кой в крайна сметка е в Църквата и кой е извън нея.
Христос прие кръщение не от представител на официалната старозаветна църква, а от "сектанта" Йоан Кръстител. Ако последният не е бил съсъд на благодатта, то би ли могъл да види Богоявлението?
С този си риторичен въпрос не искам да кажа, че човек трябва да излезе от истинската църква - Православието, за да му се отворят духовните очи и да види Бог. Същевременно, аз съм убеден за себе си, че официалната църковна видимост в наше време не спасява никого, макар и да държи в ръцете си "кранчето" за спиране и пускане на благодатта Божия, т.е. да има власт над Бог кой да е благодатен и кой безблагодатен.
|
| |
|
|
|