Това, което си цитирала от свети Симеон Нови Богослов е мнаистина прекрасно:

Благодаря Ти, че стана за мен ден невечерен и слънце незалязващо -
Ти, Който няма где да се скриеш. Та Ти никога от никого не си се крил,
никога от никого не си се гнусил, но когато не желаем да дойдем при Теб,
ние сами се скриваме от Тебе.

Не разбирам само едно. Защо, когато това го пише православен светец е истина, а когато пишещият е индийски джнани, мюсюлмански суфий, католически мистик и т.н. същото се оказва опасна заблуда?

Честно казано, аз недоумявам кое е по-важно: пръстът, който сочи към Слънцето или самото Слънце?

Са се обожествява конкретния пръст, който сочи към слънцето и да се приравнява по значение със самото него е не само глупаво; това си е чисто идолопоклонство!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.