И двамата знаем, че Византия и Ренесансът са свързани. И понеже и двамата ценим византийската цивилизация (не само по религиозни причини, надявам се, защото Византия все пак не е царството небесно), е странно, че ти подценяваш Ренесанса в Италия.
Отделно от това ми е много (честно) криво, дето няма как да се съглася, че на балканите нищо от Античността не било забравено. Да, сърбите и българите четат късноантична литература в славянски преводи, имат и текстовете на Юстиниан, имат и хубаво изкуство (естествено), но по отношение на архитектурата, светското общество, финансите, юридическата практика и философията нашият четиринайсети век отстъпва безкрайно много пред италианския. Просто тук е имало съсипни и нашествия още преди османците, а Италия е успявала не само да създава ценности, а и да ги трупа.
Простият пример би бил нищожният за италианските мащаби град на хълм Орвието. Дори само той (да не говорим за десетките като него) е с площ четири пъти колкото столицата на България - Търново. Тва говори и за демографска разлика, и за разлика в стандарта. А основите на катедралата на Орвието като дълбочина, ширина и сложност (говоя само за основите, дори не за самата сграда) далеч превъзхождат и късновизантийските строежи в Константинопол, Трапезунд и Мистра, но и плановете на старата базилика в Плиска, както и на двореца и митрополията в Търново.
А нещата, които си чел, са точните. Жалко, че си добавил към тях предубеденост. Аз пък съм бил два пъти в Рим, по веднъж в Урбино и Орвието, па и на още няколко места и с удоволствие съм се ровил по книжарниците там, пък и съм имал късмета да се мотая по старинните сгради. И за пореден път се убеждавам, че само отиването на място и съприкосновението със самите паметници могат да ни накарат да оценим наистина за какви мащабни разлики става дума в размаха на византийско-славянския и италианския свят в ХІV и ХV в. Поне в материалната култура.
Ивайла Попова, "Византийската дипломация и Западът, 1391-1425",
Ивайла Попова, "Византия - Италия. ХV в."
Balint Homan, "La corte dei re di Sicilia",
Balint Homan, "I Angioini di Napoli",
Alberto Tomasini, "Le forze bizantine a lavoro nell'Esarcato di Ravenna".
Лиляна Симеонова, "Пътуване към Константинопол",
- а тези конкретно, прощавай, не вярвам да си ги чел преди мен. Допускам, че може и да си отварял Попова и Симеонова.
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...Редактирано от glishev на 28.07.09 13:27.
|