Ммм, не всички "чалми" са чак толкова назадничави (поне през Средните векове не са били), че да си правим кодош с тях. Така де, в крайна сметка турците са завоювали Балканите, а не българите - Анадола (за съжаление), така че викам да не се изказваме пренебрежително.

"Разните италиански анклави" (това градовете-държави в самата Италия ли са или са парчетиите от латинска Морея?) във всеки случай не са по-малки по значение от Константинопол, поне в края на Средновековието. Все пак, малка Флоренция има повече жители от малка Византия, събрана около столицата си. Че причините за това са много и че част от тях е агресивността на италианците и лошият късмет на ромеите - това и двамата го знаем.

Не казвам, че италианците с нещо са морално "по-добри" от ромеите. За мен и моралът на самите ромеи е твърде съмнителен, от друга страна.
Изтокът наистина е дълбок и интригуващ, а православието е нашата вяра, докато католицизмът и меркантилизмът са ни чужди, но от това не следва автоматично, че Ренесансът е някакво зло или е нещо незначително.

Така или иначе, Венеция оцелява и като слаб, и като силен град, от васал става съперник, враг, а накрая и нещо като милосърден кайшаку на Византия, което пак не е някакво мое откритие. Венеция става и нещо като малка морска империя и има своите успехи и срещу Византия, и срещу османците. А културата на този и на други италиански градове е много по-жизнерадостна, свободолюбива, разностранна и привлекателна лично за мен от културата на византийския свят. Ако Византия е основана на йерархии, то италианските градове се крепят от гордостта и надпреварата помежду си. На мен този дух ми импонира повече отколкото този на донякъде скованите, помпозни ромеи.
Предпочитам местата, където армията се състои от граждани, а не от наемници, където Родината е осезаема в стените на местната катедрала, вместо да е политическа абстракция, където дворянинът се учи първо да бъде куртоазен и сам да пише, а не да се свива пред владетеля и само да цитира.
Палеолозите и Ангелите за мен са преди всичко трагични герои - хора на залеза. Докато у Монтефелтрите и Гонзагите виждам хъс към живота, какъвто у късните ромеи няма.
Какво удоволствие е да чете човек трактата на Кастильоне и каква тягост е след това "Хронографията" на Псел!
Кажи, ако щеш, че съм сбъркал мястото, където да се родя. В Сиена се чувствам по-добре отколкото в Солун.
Пък и като българин не мога да не се сещам, че колкото и богата и възвишена да е византийската култура, то византийската държава е била по-скоро враг на средновековна България. Така че няма и защо да се прехласвам пред ромеите. Благодарим за православието, но днес ги има България, Гърция и Италия, събрани в Европейския съюз, а старата прогнила империя я няма... ни византийската, ни османската. И слава Богу! В това намирам известен повод за злорадство :)

Но това е още нищо. Предпочитам и България на княз Батемберг пред тази на Йоан-Александър, Стамболов пред кесаря Хрельо и екзархистите-схизматици пред Константин Костенечки.

А, вече ти свиквам :) Докато не отъпее темата, няма опасност да й туря ключа. Може да я преместя и да си говорим за Ренесанса и Средновековието на отделно място, че тук наистина е офф-топик.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...