Специално за турците не виждам някакви културни достижения при тях. Имат си там една "епоха на лалетата" и толкоз. Проблемът е, че и ние сме били в кюпа заедно с тях, пък и продължаваме да бъдем за съжаление.
Иронично ги нарекох анклави и имах предвид "парчетиите" из цяла Италия, където и до ден днешен не съществува село, което да не мрази другото.
Никъде не съм казал, че Ренесанса е зло. Зло е това, че изобразяват България като турска тоалетна. Защото, ако онзи мил чех се беше поинтересувал от дейността на неговите сънародници Шафарик, Иречек, Мърквичка и моя любимец Муха, нямаше да ни изтипоса така.
Това, че италианската култура ти импонира повече от тази на гръко-славянския свят, си е лично твое усещане за нещата. Не смятам обаче, че традицията, достолепието, йерарахията, величието, мощта и прочие, са скучни , сковани и помпозни неща. Аристократизмът е аристократизъм само тогава, когато е подплатен с всичко това, което изброих, че и цяла планина неща отгоре. Куртоазията, така характерна за французи и италианци, бих заменил за една едничка подкова от коня на някой катафракт от конницата на Никифор ІІ Фока.
И аз предпочитам местата, където армиите са съставени от свободни хора и като затворя очи виждам тагмите на стратиотите със знамената на всяка тема в битката при Хандак или при Германикия, а пред пред мен е Номос Георгикос с правата и задълженията на свободните хора - войници. Тук е и едикта на Никифор І Геник, забраняващ лихварство и пращащ едни голямоноси хорица вън от пределите на Империята. Та така - без лихварство и с гарантирана собственост върху земята - по-свободно от това здраве му кажи.
Трагични образи са Палеолозите и Ангелите, Маноле, трагични и величави, защото последния Константин умря с оръжие в ръка в защита на Града и Църквата, а във вените му течеше и българска кръв. А в Монтефелтрите и Гонзагите виждам една обикновена лъст за пари, жени и много повече снобарска помпозност от където и да било другаде. Неща, които ти наричаш "стръв към живота". Но проблема идва то това, че човек хваща да чете първо Кастильоне и след това Псел /както един наш общ познат, който първо беше прочел "Декамерон" на Бокачо и след това "Шестоднев" на Йоан Екзарх или този на свети Йоан Златоуст, или този на свети Василий Кесарийски и убедено твърдеше, че тези "нещастни хорица са изкопирали всичко от Бокачо"/, а трябва да бъде обратното.
А сбъркал ли си мястото, ти как мислиш???
Не мисля, че злорадството е най-подходящото нещо в момента, все пак говорим за културни и исторически влияния, а да злорадстваш над гробовете на цели държави и то след стотици години е, меко казано, проява на лош вкус. Не мисля, че злорадствайки ще променя това което вече се е случило, пък и като се замисля, май не си сбъркал месторождението, щом злорадстваш по адрес на комшиите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите