Торине, нещата, които си написал за Ренесанса, са напълно неверни.

В религиозните изображения художниците са се влияли първоначално от византийски образци, както си личи от храмовете в Калабрия и Сицилия и одтелно - от творбите на Джото и Фра Анджелико.

Във философията и теологията, странно, но са се влияли пак от византийските автори и тълкуватели и на Платон, и на Писанието през ХV в. Арабкото влияние е доста по-ранно от Ренесанса и опира до аристотелизма, а не до платонизма. А Аристотел, общо взет, не е гледан с добро око нито от католическите, нито от православните философи. А византийски делегации са взели дейно участие в големите католически събори и са участвали при изработването на доктрината в Лион (1274) и Флоренция (1439). Отделно Анселм Хавелбергски пише влиятелния си трактат в полза на източните църкви, когато излага резултатите от пътуванията си до Константинопол. Същевременно Италия е влияела на процесите във Византия - спорът между варламитите и паламистите по същество е спор между една италианска и една константинополска школа.

Гръцки език и светски обноски в Италия са преподавали през ХІV-ХV в. немалко на брой дипломати (и сетне - бежанци) от Византия. Изобщо класическата филология, а отчасти и италианският платонизъм, повлиял и върху музиката, и върху архитектурата, и върху теорията на живописта на запад започва от личното дело на кардинал Висарион, който е ромей.

А първите ренесанови повеи започват в Сицилия, която е едно от последните византийски владения на запад. Там и кралският двор на норманите, и модата, и изкуствата са се развивали под силно византийско влияние.

Така че определено Ренесансът е последната и неочаквана рожба на византийската цивилизация. А Рафаел работи главно в Урбино, където катакомби няма. Бездруго катакомбното изкуство от първи век е било слабо познато и е твърде примитивно, за да представлява интерес. Рисунките по римските подземия са далеч от античната слава :)

Отделно постиженията в живописта (сами по себе си - дори извън религията), в архитектурата, в правната теория, в музиката, във филологията и във физическите науки по време на Ренесанса в Италия са такива, че да ги омаловажаваме си е чиста проба варварство.

По тия въпроси е добре да се чете повечко. Това е добро начало:

Стивън Рънсиман, "Падането на Константинопол",
Ивайла Попова, "Византийската дипломация и Западът, 1391-1425",
Ивайла Попова, "Византия - Италия. ХV в."
Balint Homan, "La corte dei re di Sicilia",
Balint Homan, "I Angioini di Napoli",
Якоб Буркхард, "Култура и изкуство на Ренесанса в Италия",
Alberto Tomasini, "Le forze bizantine a lavoro nell'Esarcato di Ravenna".
Лиляна Симеонова, "Пътуване към Константинопол",
Георгий Острогорски, "История на византийската държава",
Иван Божилов, "Фамилията на Асеневци".
И тъй нататък...
Гръцките автори ще ви ги спестя :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...