Османската империя не ни беше темата :)

Торине, пак взимаш всичко казано само за себе си. Това с литературата не е нито от снобизъм, нито е само за теб. Кидон наистина е за препоръчване по темата ни за Ренесанса - особено писмата и речта му за помощта от Запада. Та ако и ти ми метнеш някое заглавие, надали ще се сърдя и ще гръмовържествам. Ако съм го чел - добре. Ако не съм - ще го прочета, стига да се намери.
Впрочем, дано имаш късмета и ти да попаднеш в Италия. Ей Богу, ще ти хареса.
Колкото до ученето - всички сме учили. Работата не е до това къде си чел, а с каква нагласа сам подхождаш към четенето. За себе си сам си решил да подхождаш със страст - от гледна точка на една ощетена или недооценена България, ако правилно те чета. Аз пък съм решил да слагам всичко на кантар - Италия и България, ренесансовата и византийската цивилизация. Така ми се струва по-уравновесено и по-справедливо. Не че и аз не влагам страст, но моята е другаде.

Между другото, ако си слушал на живо Попова, я вземи, та разкажи повече. Може жената да е по-кадърна в писането отколкото в говоренето.

Абсолютно си прав за едно, което и аз твърдя, пък и всеки би се съгласил - нашествието има катастрофален ефект върху културното развитие на балканските народи. Да на италианците не им се е налагало да се разправят с Лала Шахин.

И това е една от причините да успеят да създадат неверояната епоха на Ренесанса. Не че Италия е била в мир тогава - непрекъснато са се мотаели французите, към края на периода ще дойдат и испанци, от време на време се появяват и немски отряди, пък и по някой и друг император директно обсажда Флоренция, но това действително няма ефекта на османското завоевание, така си е. На фона на балканските съсипни Италия действително трупа ресурси, а не ги губи в безкрайна кръвозагуба, както е тук. И резултатът е налице.

Богатството носи напредък. Дори самите османци го доказват в един следващ етап от историята си. През ХІV-ХV в. Италия става родина на безпримерен културен кипеж. У нас през ХІV в. светската литература почти не съществува (има няколко примера, повечето от тях - преводни). Там процъфтява. У нас по същото време архитектурата не блести с нищо. Там избуяват разкошни стилове, представени във вили и храмове. У нас има "плетение словес", за което научават малцина духовници, а там се развива "сладостният нов стил" на поетите, повлияни и от Византия, и от сицилианската поезия от двора на Фридрих ІІ, и от генуезко-провансалските традиции.

У нас, накратко, слънцето залязва през ХІV в.,а в Италия изгрява. Такава е била историческата съдба на Балканите и на Апенините. Не казвам, че българите, ромеите и сърбите с нещо са по-добри или по-лоши, а че историята е отредила на италианците епоха на величие, което е глупаво да подценяваме.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...