помня, че я четох на морето 2009-та и ми беше много добре на душата, ама тогава не беше сигурно дали е от книгата, от почивката, от човека до мен или от обстановката, а може би от всичките взети заедно - хубава година беше, ама мина...
една от медитациите беше да гледаш слънцето и тъй като случайно (или не)си бях избрала източна стая помня как му се наслаждавах един ден, а то беше толкова красиво и зареждащо, че сякаш времето беше спряло, а аз не можех да откъсна поглед от него, не дразнеше очите, усещах топлата му ласка по кожата ми, а въздуха ухаеше на море, беше приказно... чувство все едно си в рая, още го помня, сякаш е било вчера, направих и снимки, за да не го забравям никога ще ми се да мога да оставам по-дълго в това чувство и да не забравям, че този рай го има някъде вътре в мен и мога, когато имам нужда просто да го извикам...
а първата ми книга на Ошо беше "Йога - наука за душата" и внесе голяма промяна в мен и живота ми, дотогава изобщо не бях чувала за Ошо, а помня първия път като видях името му - беше върху една книга на момче в рейса, което я четеше и се загледах да видя какво чете, тъй като ми хареса спокойното и мъдро изражение на лицето му - успях да видя само, че с големи букви на книгата пише Ошо - тогава се зачудих кой ли е пък този Ошо и така... често с усмивка си мисля за Ошо, че сякаш сам ме повика и честно казано добре, че го направи, иначе не знам къде щях да се озова, но със сигурност щях да изгубя още много време в това да се чувствам изгубена, а той наистина ми помага да се намеря, всеки път, когато се изгубя... приютява ме по един прекрасен начин... много е хубаво... радвам се, че е живял и е писал, за да може думите му да достигат до нас и до ден днешен...
|