Дао Дъ Дзин не е книга за четене, а описание на Път, който да се извърви.
Даодъдзин е книга, която случайно ми попадна в ръцете преди много лета - тогава още не бях чувал думите "медитация/ самадхи/ нирвана/ сатори/ самсара", имената Буда, Ошо, Руми и т.н. Тогава знаех само християнство, ислям, Исус, бог и Мохамед - и то по-скоро информационно. Забележките ми към тези познати на всички ни религии, не успяха да бъдат оспорени/ коригирани от никой човек, макар да бях в тийн възраста.

Когато ми попадна тази книга, аз си бях заклет атеист и успявах да оспоря всеки едно религиозно височайство. Точно тези първи думи, точно този първи ред ми въздейства достатъчно силно, че да се стресна до степен да захвърля книгата за няколко месеца - върнах се към нея след изчитане книгите на Кастанеда.

Даодъдзин оказа огромно влияние и страхотен преврат в живота ми - вече не можех да бъда не само религиозен, но и атеист. Моя интерес се промени драстично - разбрах, че даоизма, будизма, християнизма и всички ортодоксални религии са пълен фалшификат, но далеч не стоеше така въпроса с учителите, Лао Дзъ, Буда, Исус. За това нарекох себе си условно, религиозен атеис - религиите настрана, почерпката директно от източниците.

Когато попаднах на Ошо за първи път в живота ми, намерих отражение на този възглед, на моето себе, което именно не можех да изкажа с думи .... мислех, че е просто въпрос на богатство на езика, от Ошо осъзнах и тази заблуда.

За мен!!! ти не говориш за Лаодзъ, а говориш за даоизма, но мен не ме интересува даоизма, а Лаодзъ - Ошо беседва за учителите, а не за религиите. За мен!!! ти имаш фиксиран поглед, имаш модел, в който не се вписва нито Ошо, нито Миро, нито моя (не)милост и от там идва една противоречивост, но която за мен (за другите не отговарям) е фалшификат. Според теб това не е книга за четене, според теб всичко е въпрос на практика, а това е само наръчник, но според мен ти си полуправ, защото самия Лаодзъ не отрича нищо, ако кажа, че Лао е в повече тантрист, отколкото даоист хич няма да сбъркам, защото каноните на даоизма сковават мащабите на неговите думи.

Казваш празнодумство, но аз не мисля така, защото при моето търсачество и изследване съм попадал и стигал до други изводи, и ще ти споделя тях - какво е дао-то на Лаодзъ (даоизма е ясно, че не ме интересува), сигурно ще знаеш всичко, което ще напиша от тук насетне, но аз ще ги упомена:

"В първата строфа йероглифът Дао е употребен веднъж като същ. име: онтологичната категория Дао <=> път/ метод/ изкуство; веднъж като глагол със значението "говоря/ изричам" (тук не става въпрос за омография или омонимика, а дао<=>говоря означава "създавам/ надчертавам път посредством словото" ) Идеограмата дао показва развитие от <<ханг (вървя) + шоу (глава) >> -> <<чуо (път) + шоу>> Като се срещат и разнописите <<синг/ханг (кръстопът/ вървя) + жън (човек) >> и <<синг/ханг + джъ (стъпало) >>, и <<шоу + цуън (ръка)>>, като всичките изброени по-късно се обособяват в дао <=> насочвам/ направлявам.

Протозначението, като се съди по градивните елементи сигнифицира "упътеност/ главоустременост". В "Книга на промените" се казва "едно ин и едно ян се нарича дао" - "дефиниция", която предполага познаване на първия фазов преход, даващ начало на пространство-времето и последвалата безкрайна комплексификация чрез взаимодействието на двете противоположни енергии в динамична симетрия (равен брой ин и ян с космична константа нула) Дао е недуалността на онтологичната категория нумен или нещото в себе си"

Тази първа строфа може да бъде преведена и по друг начин: "словата могат да са път към дао, но не неизменен път" ...... това, което обаче ни казва Ошо стига още по-далеч, защото масово хората се хващат за буквалното значение, че думите, словата, изречимото, писаното и т.н. не е Дао, но това е само привидното на това, което ни съветва Лаодзъ, от една страна именно заради това разбиране и второто нещо, което е дребно, но се изпуска, е че в ръцете си хващаш книга независимо дали гледаш на нея, като на художествена литература или технически наръчник, простичко предупреждение не само за това, което ще прочетеш, но и за това, което ще ПРАКТИКУВАШ, защото дао, което се практикува също не е Дао.

Бог не може да бъде изречен, не може да бъде и търсен/ намерен - любовта не може да бъде изречена, не може да бъде и търсена/ намерена, самата дума медитация е грешка, медитацията не може да бъде търсена/ намерена. Търсенето/ намирането е тъждествено на практика - словата, философията са един от аспектите на практикуването, те са просто ментални, а не, че не са практика.

Заради теб погледнах първия том от беседите на Ошо, не съм го чел още, само хвърлих един поглед, какво е рекъл човека:

ТОВА Е ПЪРВОТО НЕЩО, което трябва да каже: че това, което може да се каже, не може да бъде истина. Това е въведението в книгата. То те поставя нащрек: след това ще се заредят думи, не ставай жертва на думите. Помни за безмълвието. Помни за това, което не може да се предаде с помощта на езика, на думите. Дао не може да се предаде с думи, а може да се предаде единствено от същество на същество. Може да се предаде, когато си с Учителя, просто с Учителя, като не правиш нищо, като дори не практикуваш нищо. Може да се предаде просто като си с Учителя.

Още да цитирам ли, че си развалям бъдещото удоволствие от прозорливоста на Ошо.
"А как можеш да изкажеш чрез звук това, което е постигнато в мълчание?" .... а нима си мислиш, че е възможно чрез практика? Най-доброто възможно нещо е условноста и относителноста, на словата и практиката. Логиката на парадокса, логиката на абсурда, логиката на лудия, на безумноста не се постига, не се разбира, не се осъзнава, не се практикува, а се допуска и приема, такава каквато е, без оцветители, без добавки, без подправки, когато стигне до теб, когато човек стигне до себе си, тогава .......

Даодъдзин е трактат и като такъв разрешава свободата, тоталната свобода, как да бъде възприет, защото всеки вид условност е преграда, а за себето, сърцевината, съкровенноста в човека, там не съществуват никакви правила, канони и прегради. Четенето не е безпредметно, напротив, но просто не винаги е достатъчно.

п.п. писаното в кавички, го знам благодарение именно на Миро - от вас може би мога да науча практика някаква, но сами се досещате, че това по форум няма как да стане, та си помислете кой с какво и колко е (без)полезен.

--------------------
.... не заслужавам!