"Добре, какво вие разбирате под "време"? Защо вашата представа включва начало и край на времето?"
"Времето не определя хода на събитията, обратно, случването на нещата определя времето." - Това е това което разбираме за време.
"НО, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват" - за това обаче засяга повече аспекта вечност.

Или с други думи времето е продукт на материята с който се определя началото и края на дадено събитие. Времето не определя хода им.
Използвайки думата под влияние на фактора време, имам предвит под влияние на материята, тъй като времето е продукт за определяне на събития случващи се с материята. Ако не си съглсен с това моля те построй основата на пораждането на времето като такова, и ще стигнеш до заключението че времето се поражда тогава когато трябва да се сложи начало на едно нещо или край на друго нещо.
В аспекта вечност се характеризира точно с израза ти -"Но, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват" - там времето се явява ненужно и непотребно.
Предполагането на начало на събитията (== времето) предполага и Бог- напротив точно обратното.
И както казах "Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край. " -за радост обаче той не е. Затова е Бог, а не нещо временно... Имено това се опитвам да обясня в предния пост.

"Какво основание имаме "да предположим"? Ние много неща МОЖЕМ да предположим, което не ги прави по-реални. Поне някакво основание трябва да имаме... "
Да тук си прав не става въпрос за предположение. предположението е за теб, за себе си аз нямам нужа от предположения. За мен тези неща са реални и могат да се усетят. Не са плод на фантазията или на болното въображение. По отговора ти виждам, че ти търсиш реални неща, а не предположения, но за да достигнеш до релноста трябва да приемеш всичко останало.
Ще ти дам един пример.
За един човек с жълти очила светът е жълт и той вярва в това. За него това е реалноста.
За един човек със Сини очила светът е син той пък вярва в синиото и за него това е реалността
За друг пък със сиви Очила светът е сив и той също вярва в това.
Но в крайна сметка светът е сбор от много цветове той е и жълт и син и сив. И докат не приемем всеки цвят все още ще сме далеч от реалноста.

Това е което се опитвам да ти кажа. Освен материята все пак има и Виша сила на която много хора казват Бог. Въпрос е на твой избор дали искаш да добавиш още един цвят към твойте цветни очила или би желал те да бъдат едноцветни. А иначе филма така или иначе си го гледаме.

"Класическо определение за "всичкото" е Вселената. Всичко което споменахте, е там. И не виждам основание някой да я сътворява. Тя е много повече от това, което знаем за нея, но не прилича на Бог :) "

Да хубаво казано, наистина. Вселената е нещо което можем да опреличим като изключително висша сила. Но както знаеш вселената е част от материята, тя е съставена от материя. и затова подлежи на разрушение и сътворение както всяко нещо съставено от материя около нас подлежи на сътворение и разрушение.
Например във Ведите човек може да открие знанието за това, че вселената се обитава от различни същества, който живеят на различни планети. Че те също като човек умират и се раждат в зависимост от действията си. Че за едни усолията са по сурови, а за други по благоприятни. Че има космически кораби с които някой от тях бродят из тази вселена. може да открие карта на вселената кодирана под пентаграми и мандали и т.н и т.н... дълга история.
Там също така пише, че вселената се разрушава и създава или както казват учените материята се свива и разширява. Отвъд това Свиване и разширяване се крият още много неща който можем спокойно да кажем, че са отвъд нашето въображение. Но ако използваме сърцето си и търсим същността си, тези неща могат да бъдат докоснати и това знание може да бъде достигнато. Така, че това което се опитвам да ти кажа е, че знанието за света не се крие около тебе, а в самия тебе. Ти си този който осъзнава, и въпросът е кой е осънзаващия. Тялото, ума, интелегентноста или нещо друго кажи му както искаш.

"Аз продължавам да защитавм тезата, че пред нас няма предварително зададена цел. Човечеството може да тръгне към всяка предварително зададена цел, и в много от случайте да я постигне. Целите се определят от моралните норми, и в общества с различни морални норми са различни. както и представите за красота, добро и зло са относителни, така и целите. Вътре в обществото различните индивиди също имат различни цели: занаятчията да произведе повече и по-хубави неща, крадецът да открадне по-скъпа вещ. Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила. "
Замислял ли си се
защо занаятчията иска да произведе по хубави неща?
Защо крадеца иска да открадне по скъпа вещ?
какво му дава това на него? Не му ли носи нещо?
Може би щастие, любов... ммм... Или това са глупости.
Може би се чувства щастлив да открадне. И ако всеки гони в дълбочина щастие и любов- не са ли те някъкъв вид основна цел?
А онова което търси всеки е не просто времено щастие и любов, а вечно щастие и любов.
Опитай се да си отговориш на тези въпроси и сам ще видиш, че всеки от нас се стерми към нещо което се надява да му даде щастие.
Въпроса който ще остане неразгадан е къде се крие то?
Тук можеш да опиташ няколко варянта.
1 Опита - Проба грешка- сам знаеш, че това е добър начин човек да се обеди. Опитваш нещо дали носи щастие после те разочарова и вече не го опитваш.
2. Да попиташ някого който вече е намерил нещо повече по този въпрос. - това е по добрия метод защото е по бърз.

"Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила. "
Изгода за какво и желания за какво?
Защо един човек търси тази изгода. Какво го кара да я търси... ?

"Това не е моята цел. Защо нечий други цели трябва да са и моите?
Пълното знание и удовлетворение са пълен покой, пълният покой е страшно скучен, той е равносилен на смърт... :) "

Коя е твоята цел и какво те кара да се стемиш към нея? Какво се крие на дъното на желанията? Можеш да не ми отговаряш, защото все пак това е нещо лично. Но замисли се за себе си.

"Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата. "

Не мога да разбера... щом казваш, че разбираш колко манипулируеми са сетивата защо ме оставяш с впечатлението, че искаш пак на тях да се довериш.

"Тук има малка подмяна на нещата, с която не съм съгласен. "Всяко действие си има противодействие" е закон във физиката, формулиран ясно и точно за отношения между материални обекти - и толкова. Той не е валиден за мисли, думи, разсъждения, молитви. Думите могат да (но може и да не) предизвикат реакция в другия обект/субект. Ако извикаш рязко срещу свещ, тя може да угасне :) Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша. Не може да се очаква някаква адекватна реакция на молитва. Поне не и ако няма Бог, т.е. наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог. "

Милостта е най-красивото качество и по това кой в каква степен я раздава съдим за красотата у човека.
Естествено - "Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша" Но какво означава злодей - злодей означава онзи който е егоист. А в егоизма има едно единствено правило там бог няма Богът съм Аз. Така че злодея не е милостив, а обратно на злудея Бога е най-големия слуга.
Ако погледнеш за какво в повечето случай се молят хората - Боже дай ми това дай ми онова. На скоро да си чул някой да е казал Господи как да ти се отплатя? рядко много рядко.
"Наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог."

За онези които се молят той съществува. И молитвата им зависи много от силата на вярата в него. А вярата е онова средство с което ти установяваш неговото истинско съществуване. Достигаш до разбирането и собственото доказателство за неговото съществуване. Затова писах за религията. религията е просто едно средство за засилване на вярата.

"Ами тука вече си противоречите. Аз мога да ПОВЯРВАМ че бялото е черно, и навсякъде вместо бяло ще виждам черно (ако вярвам истински, ще се получи промяна в моя понятиен апарат), но доколко това че бялото е черно е очевидно? Не, не е очевидно."
- напълно съгласен. Това което се опитвам да кажа е да доппуснеш не само материята и изходната позиция на материята като доказателство, а и позицията на вярата като средство за доказателство.
Можеш да видиш и да повярваш, но може да повярваш и да видиш.

"При нас е обратно: за да вярваш, първо трябва да е потвърдено. "
разкажи ми какво точно трябва да се потвърди, и моля те придържай се към твърдението си -"Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата. " Не маниполирай собствените си сетива с разни спускания на големи светлинни говорящи топки :))) и разни матерялни изследователски подходи базирани на грубо сетивно възприятие.

"Аз не мога да вярвам че действието не е равно на противодействието, защото няма НИТО един пример за такова нещо. Ако се появи - ще повярвам. Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)"

Аз не мога да вярвам, че действието не е равно на противодействието" -
ММ да:))Виж на всякъде се опитвам да ти кажа, че и аз вярвам в това че има дейстиве и равно по сила противодействие- та това е закона на Карма. Но това което се опитвам да ти кажа е че има нещо отвъд този закон. Не го отричай, а просто го добвави, и си напълни картинката.

"Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)"

Не бих казал, че е опасен. Другия е много по опасен защото се базира на манипулативното възприятие на сетивата, а не на вътрешното себеусещане.

А относно баба яга - кой те кара да почваш с нея. Ако ти харесва да си я повикаш на гости. Можеш спокойно да започнеш. Вярата в Бога е преди всичко положителен процес насочен към любовта. Защо ти е да виждаш баба Яга. Виж любовта.
В Бхагават Гита се казва :
За каквото човек мисли в края на живота си това постига.

"Не, тук също не съм съгласен. При религията, всеки може да повярва в едно от две взаимоизключващи се твърдения. При което те не стават по-малко взаимоизключващи се, и поне за единия от двамата експериментът не е успешен. Обаче и двамата ще настояват за успех, нали? В науката, резултаът от експериментът може да противоречи на вярата (очакването) - веднага се вижда че религията и експериментът не могат да се отъждестват"

1. Вярата не е очакване. вярата е процес на себеосъзнаване. там няма очаквания. Докато не го изпиташ няма как да ти го обясня.
2. От научна гледна точка експеруиментът е послан по същия начин. Ти пак вярваш на нещо и вярата там е исключително силна. вярата на очите, на ръцете, на ума, вяра посредством допир зрение слух.
Възможно е те да не те подведът но е също толкова вероятно да те подведат.
Разликата между религията и науката е,. че религията се опитва да даде отговор на въпроса кой съм аз като ни съветва да се обърнем на вътре в себе си и да изследваме себе си посредством задаване на разумни въроси в търсене на отговор за нашата истинска същност.
Докато модерната наука се опитва да изследва света около нас.

"Ако ние можехме да проверим дали има Бог, ние нямаше да вярваме в него, нали? Няма необходимост да вярваш че има трамвай, след като вече си се сблъсквал с тях. Тогава религията в тази си форма нямаше да съществува. Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)"
Да.. за онези които са постигнали истината не вярват в него те просто го виждат. И за тях религията не съществува те са велики души и на санскрит им казват махаатми. Както казваше Садху Махараджа :
Религиите са като реки, всяка с своите кириволички със своите води. Една по бърза друга по бавна. една по широка друга по тесна. Но на края всички те се вливат в морето. За онези който вече са в морето религията вече не съществува. тя е била просто средство за достигане на Бога.

"Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)"
Какво е реално проявление на Бог за теб ?:)) Сетивно маниполативна история ли търсиш. Бог е в дълбочината.. вътре дълбоко в теб. ако искаш да го видиш просто потърси там. Науката там няма как да бръкне или поне тази за която ти ми говориш.