"Ако приемем, че няма Бог трябва да се съгласиш, че всичко в този свят следва да се базира на случайност. "

Не мога да се съглася. Не е необходимо някой да създава закономерностите, по които се развива света, независимо доколко ние ги познаваме. Веднага ще изникне въпросът: кой е създал закономерностите, по който съществува Бог? Ако няма такива, то той също съществува на основа случайността, и за никакъв предварителен план не може да става дума.


"Ако е така и това е твоята вяра, то това е чудестно, но в същото време смисъла на съществувенето губи почва под краката си. "

Обикновено като се говори за смисъл, предполагаме предварително поставена цел. Ако няма Бог, няма и такава цел - светът се развива докъдето стигне :) Но ако приемем за цел състоянието, към което водят развитието закономерностите, които наблюдаваме: смисълът на съществуването е установяване на пълен хаос. :)

"Ако обаче предположим, че има Върховна сила която стои в началото на всичко която е от себе си и за себе си. Тогава нещата започват да приодобиват някаква по различна яснота и подреденост, макар покрити в същите матерялни и физични закони за които ти говориш."

Нямам нищо против да предположим някаква върховна сила. Но защо трябва да я правим на личност, защо трябва да тя да има някакъв план, който да придава смисъл на съществуването?

"Просто казвам има и нещо повече. "

Ами в това е въпросът. Казваме - има. И аз съм съгласен, има неща които не знаем. Но дотук. как да ги опознаем, как да отличим предположенията от "натрапчивите предположения", на които някои им викат прозрения? Като се поинтересуваме какво е, то трябва да се прояви някак, нали? Някой чул гласове. Друг видял светлина. Хубаво, но гласове чуват и болните, светлина виждат и като халюцинация. Особено преди 2000 години, когато тези неща не са ги класифицирали като болести. От тук нататък, всички качества с които надаряваме това "нещо повече" се изсмукват от пръстите.


"Виж има много молитви и ако господ изпълняваше прищевките на всеки на момента то повярвай ми в света щеше да настъпи хаус. Да той изпълнява желанието ти но когато му дойде реда. Когато си узрял поне малко за него.
Нима бащата дава на 2 годишния си син да кара камьона на който сина още не може да държи и волана? "

Ето, това е добър пример как надаряваме бог с нашите качества. Нещо като отговор на въпросът как бих постъпил ако аз бях бог. Искам да кажа, че тези знания са дошли само от абстрактни разсъждения, и не е ясно доколко отговарят на действителността.

"Моля те, не бъркай духовността с религйозния фанатизъм.
едно от най-важните места където вирее духовноста това е липсата на насилие - Физическо, Психологическо от всякъкъв тип. "

Това все пак е някаква утопия. Пълната липса на насилие и агресия би спряла развитието. Освен това хората не са абсолютно еднакви (което е хубаво), и в една не съвсем еднородна система като човешкото общество лесно се формират полюси: кариеризъм и безволие например. Те се появяват като случайни флуктуации, но с появата си рязко задълбочават различията. Защото индиферентна необразована маса лесно се управлява. И от там е само крачка до насилието, което визирах в предишния си постинг.

Една такава система може да се държи в състояние на равновесие само със сила (физическа и психологически натиск), което ние много добре наблюдаваме в цялата история.

"За онези които не могат да го видят не се променя нищо, света е все същия. За онези които го виждат се променя всичко. "

Променя се разбирането за реалността, но не самата реалност, така ли? Аз това и казвам, Бог не може да промени реалността, без да я промени :) А съзнанието се манипулира лесно, с наркотици например.

"Има едно нещо от което всеки се страхува и то е причината на всички страхове. Страха от смърта. Няма друг страх. Това е неизвестното. И ако приемем факта, че има дух и тои е вечен, че представата ни за него е извън пределите на ума и че единствения път към него е сърцето ще открием, че страха просто несъществува, той е плод на въображението ни, че сме физически тела, а не души в физически тела. "

Тъй. А какво ще стане, ако приемем че няма дух? Само до приемане ли е? Аз това и казвам, ние приемаме едното или другото именно поради страха. Религията се опитва да се бори с този страх като те убеждава че не всичко е загубено. Ами ако все пак е?

"Ще ти кажа едно Бог може да сътвори толкова голям камък който да не може да повдигне ако поиска и после ще може да повдигне същия камък когато поиска. "

Това измъкване е класическо, но не минава. И аз, като хапна, мога да повдигна камъка, дето вчера не съм могъл. НО, първо, вчера НЕ СЪМ МОГЪЛ да го вдигна, и второ, днес със сигурност има друг камък който не мога да вдигна. Т.е. Винаги има камък, който бог не може да вдигне В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ. Това е смисълът на твърдението, в определен момент.

""Аз обикновено питам: кой е създал бога, защо той да си няма създател?"
Ако някой го е създал той няма да е Бог.
Замисли се върху това - Бог е От себе си и За себе си. "

Именно, няма да е Бог. Но тук стигаме до празни логични разсъждения: бог не може да има създател, значи има бог. Защо трябва да има бог, създател на светът, а не може светът да съществува От себе си и За себе си?

"Освобождение на кое? и от кое? Ако го съчетаем с равноправна всичко е ок. Но ако се различават тогава значи има желание за надмощие. за господство - това му викат егоизъм. и не виждам никаква красота в него. камо ли освобождение" "

Няма красота разбира се. Човекът обаче прави същото с останалата природа. И ако не го беше правил, останалите видове отдавна да го бяха закусили.

"В началото винаги седи вярата.
Сам знаеш дори науката се крепи на аксиоми. "

В науката аксиомите са очевидни и ПРОВЕРИМИ твърдения. Вярата не е в самите твърдения, а в техния обхват. И е вяра до тогава, докато обхватът не се окаже друг.

В религията вярата е в самите твърдения. Ако те бяха ПРОВЕРИМИ, тя нямаше да е религия, нали?